Лора Роуланд - Цуамоно

Двамата с Хирата хвърлиха поглед през свързващите стаи към мъжете, които наблюдаваха как се храни Масахиро. Отани и Ибе никога нямаше да позволят на Сано да проучи следа, свързана с Дакуемон, която можеше да го отведе до владетеля Мацудайра или до управителя Янагисава. А ако Сано излезеше от къщи без тях, хората им веднага щяха да ги уведомят.

Изведнъж в коридора се чуха забързани стъпки, съпроводени от тежко дишане. Миг по-късно в кабинета влетя Рейко. Очите й шареха диво, косата и дрехите й бяха в ужасно състояние.

— Рейко сан — възкликна Сано. — Слава на небесата!

Беше толкова щастлив да види съпругата си, че в първия момент изобщо не обърна внимание на вида й. Той скочи и я притисна в обятията си. Беше студена и мокра и трепереше. Един по-внимателен поглед му разкри защо детективите не бяха успели да я открият в имението на Макино: беше се преобразила така умело, че не я бяха разпознали. Тревогата за нея помрачи радостта му.

— Какво ти се е случило?

Рейко бе тъй задъхана от лудешкия си бяг, че не бе в състояние да говори. Докато се мъчеше да успокои дишането си, се притисна към Сано, преизпълнена с радост и облекчение, че отново е с него в дома си. В същия миг чу вика на Масахиро: „Мамо!“, и зърна момченцето да тича към нея през свързаните стаи. С радостен възглас тя се измъкна от прегръдките на Сано и се втурна да пресрещне сина си. Зърна двамата странни самураи в детската стая и застина от изумление. Масахиро се хвърли към нея и обгърна коленете й. Тя го прегърна и се обърна към Сано и Хирата озадачена.

— Кои са тези хора? — попита. — Какво правят тук?

— Ще ти обясня — отвърна Сано, но първо внимателно измъкна Масахиро от прегръдките й. — Иди се приготви за лягане, Масахиро. Мама скоро ще дойде при теб.

Момченцето тръгна обратно заедно с бавачките си.

Двамата непознати ги последваха. Сано настани Рейко до мангала в кабинета си и я загърна с дебела завивка. Хирата й наля купичка чай. Докато тя отпиваше от горещата живителна течност, обгърнала купичката с ледени пръсти, той й разказа какво се бе случило, откакто бе излязла от къщи. Рейко слушаше стъписана.

— Но какво се случи с теб? — загрижено повтори той.

— Наложи се да избягам от имението на главния старейшина Макино, защото хората му разкриха, че съм шпионка.

— Заподозрените разбраха ли коя си и че работиш за мен?

— Не. Освен това, преди да си тръгна, забелязах някои интересни неща.

Докато Сано и Хирата я слушаха с жив интерес, Рейко им разказа за колекцията от сексуални играчки на Макино и как бе видяла Тамура да връща нефритения фалос, който според нея бе оръжието на убийството. Описа им и разговорите, на които бе станала свидетелка.

— Възможно е Тамура да укрива доказателства, които го изобличават като убиеца на Макино — предположи Сано. — А любовната връзка между Кохейджи и Окицу представлява най-силният мотив, който сме установили досега за тях двамата, да искат смъртта на Макино.

— Ревността на Агемаки към Окицу и страхът й, че Макино ще я изхвърли, за да се ожени за наложницата, също представляват сериозни мотиви и я поставят под подозрение — обърна се Хирата към Рейко. — Това, което сте чули, противоречи на образа, който тя представи пред нас двамата.

— И със сигурност има тайна уговорка за мълчание между Кохейджи, Окицу и Агемаки — добави Сано.

— Изглежда, все по-вероятно убиецът на Макино да е някой от дома му — подхвърли Хирата. — Може би всички са замесени.

— Не съм съгласна. Помежду им има толкова стаена злоба, че не мога да си представя да си сътрудничат в каквото и да било. Може би някои от тях, но не и всички заедно.

— И да сме имали подобни подозрения, потвърждаването им нямаше да е възможно без теб — обърна се Сано към Рейко.

Ласкавият му одобрителен поглед я възнагради за несгодите, които бе изтърпяла.

— Информацията, която събрах, помага ли ти да разкриеш убиеца? — нетърпеливо попита тя.

Сано и Хирата размишляваха известно време, след което й разказаха какво бяха установили по време на отсъствието й. Със свито сърце тя си даде сметка, че макар всеки от тях да бе открил отделни парченца от загадката, сглобената отчасти картина не водеше до разкриване на престъплението. Разполагаха с множество заподозрени, мотиви и теории, но извършителят все още липсваше.

— Ще ми се да бях шпионирала по-дълго — подхвърли тя.

— Би могла да шпионираш цяла вечност и пак да не успееш да докажеш, че убиецът е някой от дома на Макино — опита се да я утеши Сано. — Не забравяй, че заподозрени в двете убийства продължават да бъдат също владетелят Мацудайра, управителят Янагисава и поддръжниците им. Засега сме ги изключили.