Лора Роуланд - Цуамоно

— Хванах те! — изкрещя тя толкова силно, че другите в стаята се обърнаха.

Рейко се ужаси, когато четиримата прекратиха борбата и отправиха погледи към мястото, където бе застанала.

— Какво става там? — попита Тамура.

Рейко се изтръгна от хватката на Ясуе и побягна, ала старицата успя да докопа ръкава й. Двете се блъснаха в преградата. Тънката решетка не издържа, дървото се сцепи, разкъса хартията и жените влетяха в стаята през зейналата дупка. Тамура, Кохейджи, Агемаки и Окицу се втренчиха в тях изумени.

— Гледай ти — промърмори актьорът.

Пусна Окицу и тръгна към Рейко и Ясуе. На лицето му заигра дяволита усмивка. Беше доволен, че едно такова отвличане на вниманието щеше да попречи на Тамура да го тормози повече. Рейко разбра това и сърцето й се сви, защото в същия миг осъзна, че късметът му бе проработил за нейна сметка.

— Ти си новата прислужница, нали? — обърна се Кохейджи към нея. — Какво правеше?

— Подслушваше — обади се Ясуе, стиснала здраво китката й. — Вече за втори път я хващам.

— Махни я от тук — нареди Тамура. — Не ме занимавай с домакински проблеми.

Той се наведе към Рейко да я разгледа по-внимателно и се намръщи. — Странно… Веждите ти са обръснати. А зъбите ти… Боядисвани са. Ти не си селянка.

Актьорът запримига насреща й.

— При това изобщо не е стара — подхвърли той, като разтри кичур от косите й между пръстите си. — Това не е побеляваща коса, посипана е с пепел. Трябваше да се досетя, нали самият аз неведнъж съм използвал същия номер в театъра.

— Коя си ти? Какво правиш тук? — попита Тамура враждебно, изпълнен с подозрения.

— Аз съм бедна жена, изпаднала в затруднение — отвърна Рейко със смирения тон на жена от простолюдието, опитвайки се да прикрие истинската самоличност и целите си. — Тук съм, за да си изкарвам прехраната.

По лицата на хората около нея се изписа недоверие.

— Знаех си, че има нещо нередно около нея — обади се Ясуе. — Видя ми се странно, че управителят на имението я нае, защото съм сигурна, че не е работила и ден през живота си.

— Спомням си, че вчера обслужваше двама ни с Окицу — подхвърли Кохейджи. — Направи ми впечатление, че проявяваш твърде голям интерес.

— Към мен също — намеси се Агемаки. — Когато ми донесе храната, продължи да се мотае наоколо, макар че явно нямах повече нужда от нея.

— Сигурно е шпионка — заключи Тамура.

Настъпи мълчание. Рейко имаше чувството, че думите на Тамура изсмукаха целия въздух от стаята. Но поне бе успяла да научи някои неща за членовете на това домакинство. Долови, че се питат доколко наблюденията й са в тяхна вреда.

— За кого шпионираш? — попита Тамура. — За владетеля Мацудайра ли работиш? Той ли те изпрати да му докладваш за дома на главния старейшина Макино?

Смаяна от погрешното му предположение, Рейко не отговори. Мъжът бързо я претърси за оръжие. Откри под полите й привързаната към бедрото кама, скъса пристягащите ремъци и я хвърли настрана. Обзета от ужас, Рейко не смееше да помръдне. Тамура се взираше в нея изпитателно.

— Е, няма значение, за кого шпионираш — рече накрая той. — Каквото и да си видяла или чула тук, никой няма да научи за него.

Мъжът измъкна късия меч, окачен на кръста му. Рейко бе обзета от паника. Явно възнамеряваше да я убие! Ясуе я сграбчи за косата и дръпна главата й назад, оголвайки шията й за острието на Тамура. Той пристъпи напред под шокираните погледи на Окицу и Агемаки. Рейко усети как сърцето й заблъска бясно в гърдите, а главата й се замая, което бе сигурен предвестник на пореден пристъп. В съзнанието й изникнаха и картини от устроената на пътя засада; в ушите й отекнаха писъци. Ужасена, че й се случва точно когато най-много се нуждаеше от сила и кураж, тя пропъди връхлетелите я видения и заби лакът в корема на Ясуе. Старата икономка изстена и я пусна. Рейко се хвърли към вратата, ала тоя път я докопа Кохейджи.

— Ей, Тамура сан — рече той, — какво ще кажеш да се позабавлявам малко с нея, преди да я убиеш?

Жизнерадостният му тон бе пропит със злоба. Дръпна грубо дрехата й. Тънката памучна материя се раздра и разголи раменете и гърдите й. Рейко замахна към Кохейджи, но той се разсмя и избегна удара. Сграбчи я в смазваща прегръдка и притисна тяло към нейното. Ухиленото му лице беше само на сантиметри. Рейко извърна глава и го блъсна с юмруци в гърдите. Забеляза, че останалите са ги наобиколили в кръг.

Окицу притисна юмрук към устата си и затвори очи. Тамура се намръщи, изпълнен с отвращение, но не каза нищо. Агемаки наблюдаваше с пълно безразличие. Малките очички на Ясуе заблестяха от похот и вълнение. Явно никой не възнамеряваше да възпре Кохейджи.