Лора Роуланд - Цуамоно

— Помощ! — отчаяно извика Рейко с надеждата, че детективите на Сано може да са наблизо и да я спасят.

— Когато вчера наблюдаваше двама ни с Окицу, сигурно ти се искаше да опиташ нещо от това, което видя, нали? — подхвърли Кохейджи, задъхан от усилията да преодолее съпротивата й. — Е, сега ще го получиш. Ще умреш щастлива.

Рейко усети възбудата му. Заби нокти в раменете му, но той я държеше здраво; беше несравнимо по-силен от нея. Вонящият му на алкохол дъх и топлината на тялото му я отвратиха. Тя изпищя от ужас, когато я повали на пода. Точно от това се боеше най-много — да не изживее отново отвратителната сцена в двореца на краля дракон. Красивото жестоко лице на актьора се стопи като в мъгла и пред очите й изникна краля дракон със странното си изражение. Мисълта за дивашки пребития до смърт старейшина Макино внезапно изплува в замъгленото й съзнание.

Дали Кохейджи бе убил Макино? Дали мъжът, който я насилваше, бе убиецът, когото двамата със Сано търсеха?

Кохейджи разкъса полите й. Паниката и световъртежът я замаяха и отслабиха съпротивата й. Ала инстинктът й за оцеляване надделя. Желанието й да види отново съпруга и детето си, както и решимостта й да не се предава на злото й вдъхнаха нови сили. Тя се надигна и яростно заби чело в лицето на Кохейджи. Невероятна болка прониза веждата й. Причерня й. Актьорът изкрещя и резкият звук сякаш я съживи. Световъртежът изчезна, съзнанието й се проясни. Кохейджи се бе отдръпнал от нея. От носа и устата му бликаше кръв. — Ей, харесва ти грубата игра, така ли? — подхвърли актьорът и облиза кръвта от подутите си устни. — Е, на мен също.

Когато се хвърли отново към нея, Рейко яростно заби коляно в слабините му. Кохейджи се претърколи настрана и започна да вие като агонизиращо животно, превит на две и притиснал с ръце наранената си мъжественост. Рейко скочи на крака, но Тамура й препречи пътя към вратата и вдигна меча си, готов да я посече.

— Хванете я! — нададе пронизителен писък Ясуе.

Рейко зърна на пода до себе си мангал с въглища. Грабна го и го запрати в коленете на Тамура. Той се олюля. По дрехите му се посипаха пепел и живи въглени. Пусна меча и започна да се тупа с длани, за да угаси подпалените си дрехи. Рейко се втурна към вратата.

— Спрете я! — изкрещя Тамура и се закашля от дима.

Окицу се свлече на земята, но Агемаки се втурна след Рейко и се вкопчи в ръкава й. Рейко я сграбчи за ръката, завъртя я и я блъсна настрана. Агемаки загуби равновесие и падна по очи. Ясуе се спусна към Рейко с протегнати ръце, грачейки като обезумяла врана.

Рейко грабна масичка за сервиране от лаково дърво и цапардоса икономката през лицето. Тя падна и не помръдна повече. Тамура грабна меча си отново, но Рейко хукна през вратата.

— Ще избяга! — извика задавено Кохейджи.

Рейко се втурна по коридора, следвана от Тамура. Изскочи през вратата и се спусна по стъпалата към градината. Дърветата, храстите и камъните бяха като неясни сенки в падащия сумрак. Леденият дъжд я шибна през лицето. Студът се впи в плътта й, незащитена от разкъсаните дрехи. Тамура извика на пазачите и изкрещя към нея:

— Безсмислено е да бягаш. Няма да се измъкнеш жива от крепостта Едо.

За щастие Рейко нямаше нужда да излиза от Едо, а само да се добере до дома си в жилищния район на служителите на бакуфу, от който я деляха няколко улици. Забързаните стъпки на пазачите приближаваха. Рейко се втурна между постройките, налучквайки пътя в мрака. В отсрещния край на двора забеляза изкривен бор. Зад него се издигаше външната стена на имението. Рейко се набра на ниските клони и се изкатери между студените остри иглички. Пропълзя върху стената, спусна крака от другата страна и скочи.

В личните помещения на имението си Сано пиеше горещ чай в кабинета си заедно с Хирата. Отвън зазвучаха камбаните на храма, призовавайки свещеници, монаси и монахини за ритуалите на вечерната молитва. Далечната престрелка замря с падането на мрака. Надзорниците го бяха оставили, за да докладват на владетеля Мацудайра и на управителя Янагисава, но хората им все още бяха окупирали къщата. През отворените междинни прегради, които деляха съседните на кабинета му стаи, Сано наблюдаваше прислужниците, които хранеха Масахиро в детската му спалня. Двама копои седяха близо до детето и го пазеха. Обикновено весело и бъбриво, сега момченцето не продумваше. Прислужниците също бяха мълчаливи и сериозни. Детективите стояха в коридора, готови да защитят дома от неканени гости. Над имението тегнеше зловеща тъга.