Лора Роуланд - Цуамоно

Взря се внимателно в Агемаки, за да долови каква ще бъде реакцията й, но тя скри така умело чувствата си, че бе невъзможно да отгатне мислите й. Кохейджи ненавиждаше хладния й, сдържан маниер на поведение. Предпочиташе жени като Окицу — прозрачни като вода. Обстоятелствата обаче бяха поставили него и Агемаки във взаимна зависимост.

— Сосакан сама и главният му васал със сигурност ще ви посетят отново — продължи Кохейджи. — И когато го сторят, трябва да запазите мълчание.

Обвита като в мъгла от неразгадаемите си мисли, Агемаки седеше неподвижно, положила ръце в скута си и свела клепачи, докато паланкинът леко се подрусваше по улицата. През капаците на прозорците проникваха гласовете на просяците, умоляващи за милостиня, и вонята на гниещ боклук. Кохейджи изтръпна вътрешно, изгарящ от нетърпение да чуе уверението на Агемаки.

Тя плъзна поглед към него, ала не срещна очите му.

— Когато сосакан сама наистина дойде при мен, може би ще бъда принудена да му кажа какво сте извършили — изрече неясно Агемаки. За първи път Кохейджи успя да отгатне мислите й. Тя очевидно допускаше, че ако сосакан сама я обвинеше в убийството на Дакуемон, би могла да се спаси, като наруши споразумението им и разкрие факти, които щяха да хвърлят вината върху Кохейджи. Винаги бе подозирал, че Агемаки е по-умна, по-жестока и по-егоистична, отколкото изглеждаше; сега вече бе сигурен. Но ако си въобразяваше, че може да го предаде, явно не бе толкова умна, колкото се мислеше.

Дори и да държеше съдбата му в ръцете си, той пък държеше нейната.

— Ако кажете на сосакан сама какво съм извършил — рече Кохейджи, — аз ще бъда принуден да му разкажа всичко за вас.

Тя като че ли изобщо не се смути от заплахата му. По устните й пробяга лека усмивка.

— И според вас чия история ще натежи повече пред сосакан сама! Вашата или моята?

Надменният й тон го жегна. Предателството й криеше заплаха, която го изпълни с ужас. Усети как се изпотява и как паланкинът се изпълва със сладникавата миризма на собствения му страх. Може би сосакан сама щеше да реши, че това, което знаеше Агемаки, доказва по безспорен начин, че Кохейджи е убил Макино, докато неговият разказ далеч не уличаваше Агемаки в същото. Тя очевидно бе убедена в това и вероятно бе права. И все пак не биваше да й позволи да го заплашва.

— Ако смятате, че сосакан сама ще повярва на бивша прислужница в храм и уличница като вас вместо на театрална звезда като мен, явно още доста ще трябва да учите — рече той. — Но знаете ли, има начин веднага да уредим въпроса. Хайде да отидем заедно при сосакан сама още сега. Всеки ще му разкаже своята история и ще видим кого от двама ни ще арестува.

Той блъфираше; разбира се, че не би дръзнал да поеме такъв риск. Но Агемаки вдигна глава и Кохейджи зърна в очите й страх, несигурност и омраза. Тя първа отмести поглед и промълви:

— Може би е най-добре да се придържаме към уговорката си.

Радост и облекчение заляха Кохейджи. Тревогата, която го бе обзела след срещата му с Хирата в театъра, най-сетне се разсея.

— Наистина така е най-добре — съгласи се той. — Тогава сосакан сама ще бъде принуден да избере някой друг вместо нас двамата, когото да обвини за убийствата.

Скоро най-мрачният сезон на Кохейджи щеше да приключи. Звездата му отново щеше да заблести.

Докато тътреше крака след носачите на паланкина по улицата зад стената и рова на крепостта Едо, Рейко зърна Кохейджи да изскача от портите. Окицу, която вървеше нацупено заедно с прислужниците, се втурна към него.

— Кохейджи сан! — извика тя ядосано. — Какво става?

— Ще ти обясня по-късно — отвърна той и рязко дръпна ръкава си, в който се беше вкопчила. — Трябва да се върна в театъра.

Прошепна нещо в ухото й и припряно се отдалечи, шмугна се между два отряда маршируващи войници и изчезна. Окицу се поколеба, очевидно разстроена и изгаряща от желание да го последва, но после се качи обратно в паланкина. Рейко се замисли над разговора между Агемаки и Кохейджи. Бе чула достатъчно, за да заключи, че двамата се бяха споразумели да запазят всичко в тайна. Изглежда, всеки от тях разполагаше с доказателство, което уличаваше другия в убийството на Макино. В съзнанието й нахлуха куп въпроси. Дали някой от двамата беше убиецът? Разговорът, който бе подслушала в „Янагия“, подсказваше, че е Агемаки. А може би актьорът и вдовицата бяха съучастници както в престъплението, така и в сделката да не се издават един друг?