Лора Роуланд - Цуамоно

— А защо не? — попита Хирата.

— Тя е съпругата на собственика на театъра. Ако той разбере за нас, ще ме уволни.

Обяснението прозвуча правдоподобно, но Хирата долови леко тенекиена, фалшива нотка в гласа на Кохейджи. Инстинктът му подсказа всъщност от кого се опасяваше актьорът, кой не трябваше да научи за любовната връзка и защо.

— Може и да приема да си мълча — каза той, — ако ми кажеш какво си правил в нощта, когато е умрял главният старейшина Макино.

Погледът на Кохейджи проблесна, бдителен и проницателен, иззад маската от театрален грим. Той се облегна на стената близо до вратата и скръсти ръце.

— Вече ви казах, когато говорихме онзи ден.

— И ми пробута най-малко една лъжа — възрази Хирата. — Твърдеше, че между теб и Макино не е имало секс. Забрави ли да ми споменеш за сексуалните представления, които те е наемал да му изнасяш? Или смяташ, че те не се броят?

Актьорът изруга шепнешком.

— В този град човек няма никакво право на личен живот. Всеки говори за всеки. Трябваше да ми е ясно, че ще разберете за този мой малък ангажимент.

— Тогава защо се опита да го скриеш от мен?

— Защото смятах, че заради тези представления щях да изглеждам виновен.

— Сега изглеждаш още по-виновен, защото излъга.

— И какво от това? — Кохейджи се отблъсна от стената, заемайки защитна и едновременно с това войнствена поза. — Казах истината, когато заявих, че не съм убил Макино. И какво толкова, ако съм му играл секс представления? Това не е престъпление.

— А какво ще кажеш за онзи юридически съветник, когото за малко не си пребил по време на едно такова твое представление? Това вече е престъпление.

В очите на Кохейджи проблесна тревога, но той примига и бързо се овладя.

— Няма такова нещо. Кой ви го каза?

Но привидното му безгрижие бе измамно. Той не беше особено добър актьор, както бе отбелязал копоят Ибе, и сега Хирата си спомни думите му. Хирата не отговори. Той чакаше, знаейки, че хората често изпускат компрометиращи факти само защото не понасят тишината, когато са под напрежение. Откъм сцената се разнесоха дрънкане на дървени мечове и викове, съпровождащи сцена с дуелиране.

— Сигурно е бил онзи жалък второразреден актьор Ебисуя. Той винаги ми е завиждал. И е бил готов да каже какво ли не, за да ми създаде неприятности — благоразумието отстъпи място на потребността на Кохейджи да се оправдае. — Нещата просто излязоха от контрол. Не го бях наранил чак толкова много. Все пак оживя.

— За разлика от главния старейшина Макино — отбеляза Хирата. — И с него ли нещата излязоха от контрол? Може би си го пребил до смърт по време на някое от секс представленията ви?

Кохейджи напразно се опитваше да остане невъзмутим. Стоеше, скован от тревога, с притиснат до стената гръб, ръце и пети.

— Аз не съм убил Макино. Онази вечер нямаше шоу.

— Коя беше жената? Окицу ли? И ръкавът й се отпра, когато нещата загрубяха?

— Не! — възрази бурно Кохейджи, повишавайки глас. — Макино ми доведе куртизанки, за да ги използвам, но не беше онази нощ!

Хирата отново долови тенекиената нотка в гласа на актьора, която го издаваше, че лъже.

— Изобщо не съм виждал Макино. Окицу ще го потвърди… двамата бяхме заедно цялата нощ.

Хирата усети, че го обзема отчаяние, тъй като Кохейджи явно бе решил да се придържа към своята история. Актьорът нямаше причина да каже истината, след като лъжата щеше да го предпази по-добре. При по-различни обстоятелства Хирата би приложил физическа сила, за да го принуди да говори. Но Сано не одобряваше постигнатите с принуда признания, защото при сериозно сплашване или причинена силна болка дори невинни хора можеха да се признаят за виновни. Освен това Сано го бе предупредил да проведе разпитите дискретно и този път Хирата бе твърдо решен да изпълни всичко, както трябва.

— А снощи? — попита Хирата, променяйки посоката на разпита. — Къде беше и какво прави?

Върху гримираното лице на Кохейджи се изписа объркване.

— Бях тук, в театъра — отвърна той бавно, сякаш гледаше да печели време, за да прецени накъде се насочваше разговорът. — Репетирахме нова пиеса.

— Кога започнахте и кога свършихте?

— Репетицията започна около часа на глигана. Работихме до късно след полунощ. Спахме в гримьорните, докато стане време за представлението тази сутрин.

— По време на цялата репетиция ли беше заедно с останалия състав?

Кохейджи кимна.

— Аз съм звездата. Участвам във всички сцени. Може и да съм излязъл няколко пъти между отделните действия, но… — постепенно той се поуспокои, след като Хирата изостави темата за убийството на Макино, но все още говореше предпазливо. — Защо ме питате всичко това? Какво толкова важно се е случило снощи?