Лора Роуланд - Цуамоно

Хирата бе обзет от възторг. Ето я новата възможност да разреши случая и да изкупи свои минали грешки. Убийството на Дакуемон бе причина и за нещо хубаво, не само за лошо. Едва потисна порива си да се развика от радост. Поклони се тържествено и каза:

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Действай колкото се може по-дискретно — предупреди го Сано. — Не позволявай Ибе или Отани да те надхитрят.

— Да, сосакан сама — Хирата разбираше отговорността, която бе поел заедно с новата възможност.

Вече ставаше въпрос не само за неговия живот или репутация, а и за благополучието на детето на господаря.

— Но какво ще правим, ако открия доказателства против Тамура или Кохейджи… или против някой друг от фракциите? Това би подразнило Отани и Ибе.

— Нека просто да разкрием извършителите на престъпленията и да се надяваме, че всичко някак си ще се оправи.

Хирата видя, че Сано не изпитваше особен оптимизъм. Той също. И все пак бе получил своята нова възможност. Закле се мислено, че този път няма да я пропилее.

Работата в театралния квартал отдавна бе започнала, когато Хирата пристигна там. Облечен в семпли дрехи, прикриващи ранга му, и сламена шапка с широка периферия, която заслоняваше лицето му, той яздеше по „Сарууакачо“. Барабанчиците във високите дървени кули призоваваха на представления любителите на театъра. Посетители, натоварени със завивки, които да ги топлят, се стичаха в постройката. Студеното сиво утро бе изпъстрено с весела музика и плющящи флагове. Продавачи въртяха бърза търговия с горещ чай и печени кестени. Но Хирата забеляза, че тълпата изглежда по-рехава от обикновено, без да се смятат самураите, мобилизирани за предстоящата битка между дворцовия управител и владетеля Мацудайра. Далечни бойни барабани пулсираха в ответен ритъм на барабаните в кулите. Опасна енергия във въздуха засили неотложността на личната мисия на Хирата. Той скочи от седлото пред театър „Накамураза“, завърза коня, купи си билет и влезе през вратата под един огромен афиш на Кохейджи.

В театъра нямаше много хора, а сцената бе празна, ако не се смятаха няколкото музиканти, които настройваха инструментите си. Началото на пиесата закъсняваше. „Толкова по-добре“, помисли си Хирата. Можеше да издебне Кохейджи сега, а не да чака края на пиесата. Според него актьорът не бе най-важният заподозрян, но Сано държеше да го разследват повторно, а и двамата имаха сметки за уреждане.

Хирата се изкачи на платформата, която тръгваше от сцената, вървеше между разположените в редове отделения за публиката и стигаше до една закрита със завеса врата в страничната част на помещението. Мина през нея и се озова в един коридор, където актьорите се редяха, готови да излязат на сцената. Пое по него, като надничаше в стаите, където други актьори се суетяха и нервничеха, а помощниците нагласяха костюмите им и ги гримираха. Съставът изобилстваше от куртизанки в пищни премени и от наперени самураи. Хирата стигна до последната врата в дъното на коридора. От вътрешността на стаята се носеха мъжко пръхтене и женски стенания. Хирата повдигна завесата, която закриваше вратата.

Малкото помещение бе изпълнено с окачени по дървени стойки костюми, тоалетка с огледало и сценични аксесоари. Върху един футон в ъгъла Кохейджи — със заметнато на кръста кимоно, откриващо голите му задни части, и със смъкнати до коленете панталони — се бе проснал върху гола жена, която лежеше сред разпилените си дълги коси и намачканите поли на пъстрата си роба. Той дишаше тежко, докато проникваше на тласъци в нея, а тя бе захапала дрехата си, за да заглуши стенанията си. Хирата се прокашля. Любовниците се обърнаха към него и сладострастието върху лицата им премина в слисване. Жената изписка.

— Кой си ти? — попита рязко Кохейджи, скочи на крака и се втренчи гневно в Хирата през маска от бяла пудра за лице, изрисувани в черно вежди и начервени страни и устни. — Как смееш да влизаш тук?

Жената припряно се облече и избяга от стаята. Хирата бутна назад шапката си.

— Сигурно ме помниш — каза той. — Тук съм, за да си поговорим.

Актьорът го позна и на лицето му се изписа тревога. Изглежда, взе решение да не спори с главния васал на сосакан сама на шогуна, защото кимна навъсено и оправи дрехите си.

— Добре, но ако обичате, побързайте — погледна се в огледалото, за да провери грима си, след което окачи на кръста си два дървени меча. — След няколко минути трябва да се кача на сцената. Ей… надявам се, че няма да разкажете на никого за онова, което видяхте току-що.