Лора Роуланд - Цуамоно

Късметът му проработи, когато го прибра театър „Овари“. Отначало Кохейджи бе преизпълнен с радост, задето имаше подслон, храна и възможност за бляскава доходна кариера. Ала твърде скоро бе въвлечен в злостните клюки и мръсните номера, които мизерстващите актьори си погаждаха помежду си. Нямаше друг избор, освен да отвръща още по-жестоко на ударите на съперниците си. Блъсна по стълбите един особено талантлив конкурент и му счупи гръбнака, осакатявайки го завинаги. Създаде си множество с врагове, но в замяна получи главните роли в пиесите. Звездата му заблестя още по-ярко.

Появиха се обаче нови проблеми. Дори за главните роли в „Овари“ се плащаше мизерно. Кохейджи трябваше да продължи да се продава, за да може да си купува костюми и да се забавлява. Харчеше твърде много в чайните и в квартала на удоволствията. Започна да взема заеми от лихварите, натрупа дългове и потъна в нови заеми, за да плати на кредиторите си, които го преследваха. После случайно откри, че богатите мъже са готови да плащат, за да го наблюдават как прави секс. Благодарение на представленията изплати дълговете си и увеличи популярността си. Само да не беше срещал никога съдебния съветник Банзан!

Старият глупак бе поискал от Кохейджи да го налага с кожен колан пред очите на едно момиче. Когато започна да го удря, Кохейджи бе обладан от внезапна ярост. Банзан сякаш се превърна в олицетворение на всички, които му бяха причинявали зло, всички, които бе забавлявал по принуда. Актьорът спря едва когато Банзан загуби съзнание, потънал в кръв. Наложи се да плати на своя враг Ебисуя, за да му помогне да се измъкне от кашата, в която бе затънал. Новата поредица от дългове и заеми го хвърли в отчаяние, от което го спаси главният старейшина Макино.

Макино стана негов покровител и му откри пътя към славата и богатството. Звездата му навлезе в най-ярката си фаза и премина в най-тъмната след смъртта на старейшината. Досега Кохейджи все някак бе успявал да се справи, докато звездата му отново грейне, но този път противниците му бяха не просто завистливи актьори, а сосакан сама и хората му, подкрепяни от могъщия режим на Токугава. Двете убийства удвояваха вероятността наказаният да бъде той. Ако не действаше бързо, звездата му щеше да угасне завинаги.

Кохейджи нетърпеливо надникна през прозореца на паланкина, за да провери колко път оставаше до крепостта Едо. Недалеч пред себе си зърна познат паланкин и свита.

— Оставете ме тук — извика той.

Скочи на улицата, хвърли монети на носачите, затича се след паланкина и заудря по капаците на прозорците. От вътре надникнаха Окицу и Агемаки и се взряха в него, докато подтичваше отстрани, за да не изостане.

— Кохейджи сан! Толкова се радвам да те видя! — възкликна радостно Окицу.

— Слизай! — хладно нареди Кохейджи, без дори да я погледне.

— Моля?

Усмивката на Окицу се стопи и върху лицето й се изписа объркване. Кохейджи отвори рязко вратата на паланкина и издърпа Окицу навън. Без да обръща внимание на кресливите й възражения, се качи вътре, настани се на мястото й срещу Агемаки и затръшна вратите и прозореца.

— Трябва да поговорим — започна. — Имам лоши новини.

Агемаки седеше спокойно както винаги, с изправен гръб и извърнато лице. Чакаше го да заговори.

— Първо трябва да ви благодаря, задето не сте казали на сосакан сама за мен и нощта, в която умря главният старейшина Макино — продължи Кохейджи, снижавайки гласа си до шепот.

— Обещах, че няма да кажа нищо. И удържах на думата си — тя замълча, после добави: — Позволете да ви благодаря, задето не сте казали на сосакан сама за мен.

На сутринта след убийството на Макино двамата се бяха споразумели да се защитават един друг. Дотук сделката им беше спазена; престъпните им тайни не бяха станали достояние на сосакан сама, който не бе арестувал нито един от двамата. Но Кохейджи искаше да се увери, че Агемаки няма да го предаде и занапред.

— Сега е по-важно от всякога да спазим уговорката си — заяви той. — Случило се е нещо, което излага и двама ни на още по-голяма опасност.

Агемаки извърна леко глава към него, загатвайки, че е заинтригувана, макар лицето й да оставаше все така непроницаемо.

— Дакуемон е бил на намушкан с нож и убит снощи.

— Откъде знаете?

— Главният васал на сосакан сама ми каза. Тази сутрин дойде при мен в театъра. Трябва да ви предупредя, че той и господарят му изобщо не са приключили с въпросите. Сега трябва да разкрият две убийства и предполагам, че натискът от страна на началниците им е още по-голям. Изглежда, са убедени, че убиецът на Макино й Дакуемон е един и същ. Заподозрени сме и за двете убийства.