Лора Роуланд - Цуамоно

— Къде е госпожа Рейко?

— Не можахме да я намерим — отвърна единият.

— Няма значение — каза Отани. — Момчето ще ни свърши достатъчно добра работа.

Вбесен, Сано сграбчи Отани за предницата на туниката.

— Кажете ми какво става!

Отани се откопчи от хватката на Сано и се изправи.

— Докато трае разследването, хората ни ще правят компания на сина ти…

— Което трябва да е гаранция, че ти пък ще правиш онова, което ти казваме — добави Ибе и също стана.

— Вземате сина ми за заложник? — избухна Сано, без да може да повярва, макар че нямаше как да отрече очевидната истина.

— Да, ако трябва да го назовеш без заобикалки — отвърна Ибе.

— Тате? — обади се Масахиро.

Жалното му гласче трепереше от уплаха, защото бе усетил, че нещо не е наред, макар да не разбираше какво. Ужасът на Сано нарасна, тъй като бе принуден, да избира между справедливостта и безопасността на сина си. За първи път изпита искрена радост, че Рейко я нямаше. Може би там, в имението на главния старейшина Макино, бе в по-голяма безопасност, отколкото в дома си.

Хирата се втурна в стаята, следван от група детективи, и изкрещя:

— Пуснете сина на моя господар!

Той и детективите извадиха мечовете си. Същото сториха Ибе и Отани. Войниците нахлуха в стаята, размахвайки оръжия. Внезапно настъпи тишина, нарушавана единствено от тежко, пресекливо дишане; въздухът бе наситен с враждебност. Масахиро се бе втренчил в присъстващите с широко отворени очи. Преглътна, докато смело се опитваше да не се разплаче. Сано стоеше като парализиран, с ръка върху дръжката на меча. Отани и Ибе го гледаха свирепо.

Сано си даде сметка, че бяха достатъчно категорични и в желанието си да го подчинят, и биха поели риска да влязат в пряко сражение. Осъзна, освен това, че ако не искаше битка в дома си — и Масахиро да бъде случайно наранен или дори убит, — трябваше да отстъпи.

— Всички да свалят оръжията! — заповяда той, пускайки дръжката на собствения си меч.

Разнесе се стъргане на метал, докато мечовете се плъзгаха обратно в ножниците. Сано усети как напрежението във въздуха спадна, но не се разнесе напълно, подобно на въже, опънато от двама души, които за момент го бяха охлабили, без обаче да пускат краищата. Върху лицата на нападателите се изписа триумф. Сано видя собствения си провал и унижение, отразени в очите на хората си. Даде си сметка, освен това, че докато обхватът на разследването се бе разширил и вече включваше две убийства, надзорниците сериозно възпрепятстваха усилията му да разкрие което и да е от тях.

— Мъдро решение, сосакан сама — отбеляза Отани. — Ние наистина не желаем да ти причиним зло. А и ти не искаш да установиш какво ще се случи на сина ти, ако ни се противопоставиш.

— Наистина ли възнамерявате да следвате нарежданията на Отани и Ибе? — попита Хирата.

Никога до този момент не бе виждал Сано да свежда глава пред някого. И все пак знаеше от опит, че човек можеше да бъде тласнат отвъд границите на честта при нуждата да защити свой родственик.

— Докато държат сина ми за заложник, какво друго ми остава? — попита Сано с горчиво примирение.

Двамата стояха в конюшнята, където Сано бе отишъл да си вземе коня, докато Отани и Ибе го чакаха отвън пред портата. Сано бе дал таен знак на Хирата да го последва. След малко главният му васал се промъкна при него покрай войниците, които вече бяха превзели имението. Конете пръхтяха и дъвчеха; помощниците в конюшнята събираха тора от клетките, а един коняр оседлаваше коня на Сано.

— Сега вече разбирам онова, което направи на острова на краля дракон — каза Сано.

Хирата не изпита удовлетворение от това, че господарят му се бе озовал в същото положение, което бе докарало самия него до провал. Не желаеше Сано да бъде принуден да прави компромис със себе си. Разчиташе на него да поддържа честта на самурайската класа.

— Ръцете ми са вързани — рече Сано и макар да бе признал собственото си поражение, в очите му заискри лукаво вдъхновение. — Но твоите не.

Хирата усети как внезапно надеждата, която бе смятал за невъзможна, се възроди отново.

— Ти официално си отстранен от разследването — продължи Сано. — Никой не те наблюдава. Можеш да ходиш на места и да разговаряш с хора, до които аз няма да имам достъп. Искам да разследваш повторно Тамура и Кохейджи в светлината на онова, което вече сме научили за тях. Трябва да разбера дали имат някаква връзка с убийството на Дакуемон. Но аз не мога да го сторя, докато Отани и Ибе ме следват като сенки, готови да причинят зло на сина ми само ако залитна и стъпя встрани. Затова ти нареждам да действаш от мое име.