Лора Роуланд - Цуамоно

— За ваше щастие през въпросната нощ шпионинът ви е бил заключен в казармите — каза Сано — и патрулиращите стражи потвърдиха, че си е бил в леглото. Не е могъл да убие Макино.

— А шпионинът на владетеля Мацудайра? — попита Янагисава с умерено любопитство.

— Бил е на пост отвън пред главната порта. Според другаря му не е мръднал от мястото си до зори, когато смяната им е приключила.

Факлите в стражевите кули над двамата за момент осветиха самодоволното изражение на дворцовия управител.

— Тогава единственото ти доказателство, че убийството е извършено от някоя от двете фракции, е присъствието на Дакуемон на местопрестъплението. По тази причина той трябва да е най-важният заподозрян сред нас.

— Не е задължително. Ако Макино наистина е преминал на противниковата страна, вие бихте могли да наемете някой друг в неговото имение да го убие. А вашите елитни войски са известни с умението си да се промъкват незабелязано.

Тези войници бяха убийци, които Янагисава бе наел, за да го държат на власт. Те не биха имали проблем да нахлуят в къщата на Макино… или да го убият под носа на пазачите му.

— Ако ги бях пратил да убият Макино. Но аз не съм — заяви Янагисава.

Двамата стигнаха до двора на имението му. Спряха се пред високия каменен зид, а ескортите им — няколко крачки по-назад.

— Провери движението на войниците ми в онази нощ, ако желаеш, но ще бъде загуба на време. Каквито и доказателства да намериш, уличаващи ги в престъплението, ще бъдат изфабрикувани от враговете ми. Ще се умориш да отсяваш фактите от измамата — Янагисава отхвърли идеята с едно махване. — Има по-добро разрешение на твоя проблем. Тръгни от уликите, които доказват вината на Дакуемон. Достатъчно е да го обвиниш в съда. Внеси официално обвинение срещу него. И смятай разследването си за приключено.

— А после да се присъединя към кампанията ви срещу чичо му ли?

Толкова ли лоша ти се струва идеята? — попита Янагисава, откликвайки на липсата на ентусиазъм у Сано. — Не забравяй, че ти постигна успехите си по времето, когато аз вече бях дворцов управител. Обещавам, че ако унищожиш Дакуемон и ми помогнеш да победим владетеля Мацудайра, ще се радваш на по-голям доход и повече власт, когато господството ми бъде осигурено.

— Не съм забравил какъв ми беше животът, преди да се съгласите на примирие — намекна Сано за непрестанните атаки на Янагисава, организирани срещу личността му и репутацията му. — Освен това помня, че можете да отмените това примирие във всеки един момент, стига да решите. И при цялото ми уважение бих бил глупак да повярвам на дадено от вас обещание.

— Би бил глупак, ако си мислиш, че владетелят Мацудайра ще ти предложи по-добри условия от моите. Той е по-уязвим, отколкото изглежда. И ще загуби битката помежду ни. Присъедини се към мен и бъди на страната на победителите.

Сано почувства могъщата комбинация от воля, заплаха и чар, чрез която Янагисава печелеше съюзници и изискваше подчинението им. Огромното му солидно укрепено имение безмълвно провъзгласяваше неговата власт. Но въпреки своята интелигентност и умението си да манипулира хората Янагисава никога не бе разбирал какво създаваше мотивацията на Сано. Той не можеше да му предложи нещо, което би го обезщетило за годините тормоз или би го склонило да наруши принципите си.

— За мен победата не е важна колкото честта — каза Сано, макар че Янагисава никога не би му повярвал. — И аз ще служа на честта, като стоя до шогуна, а не заговорнича зад гърба му за контрол над режима. Нито с вас, нито с владетеля Мацудайра.

— Накрая ще отговаряш пред един от нас — устните на Янагисава трепнаха в лукава усмивка. — Двамата с теб поне сме отдавнашни колеги. А владетеля Мацудайра почти не го познаваш.

— И познатото е по-добро от непознатото? — засмя се Сано на аргумента му, който възприе като израз на безсилие. — Благодаря ви много за съвета, почитаеми дворцов управителю, но трябва да вървя по пътя, който съм избрал.

Янагисава също се засмя, но в смеха му прозвуча безрадостна, стоманена нотка.

— Поел си по опасна пътека — предупреди го той. — Рано или късно ще се озовеш на едната или на другата страна. Заради самия себе си гледай да е моята. Защото, ако си мислиш, че вече си преживял най-лошото, което мога да сторя на човек, който ми се противопоставя, допускаш голяма грешка.

Късно същата нощ Сано лежеше в леглото буден. Стискаше очи и призоваваше съня да се появи, за да възстанови силите си за предизвикателствата, които щеше да му донесе следващото утро. Но главата му бе пламнала от образи, разговори и тревожни мисли, свързани с изминалия ден. Той се въртеше под тежките завивки, като напразно се опитваше да си намери удобно положение. Леглото му беше студено и празно без Рейко. Питаше се дали тя е в безопасност, и това усилваше тревогата му. В съзнанието му за пореден път изникнаха сцената с Хирата и съмненията му, че някога нещата между тях щяха да се оправят. Непрестанно премисляше резултатите от разпитите, които бе провел, и се опитваше да разбере кой от заподозрените бе най-вероятният убиец на Макино, но всички събрани досега факти не го водеха доникъде. Разследването май бе стигнало до задънена улица.