Лора Роуланд - Цуамоно

— А, виж и върху теб има — възкликна тя, сочейки към възбудената му мъжественост.

Наведе се над него и пое с уста члена му. Той държеше главата й, като стенеше страстно. Рейко усети как тялото й откликваше на ставащото против волята й. Възбудата, която я заля, засили смущението й. Окицу се отпусна по гръб и протегна ръце към Кохейджи.

Рейко се сви, потресена от унижение, различно от онова, на което я бе подложила икономката Ясуе. Какви ли още изпитания трябваше да понесе, докато извършваше разузнаването? Тя наблюдаваше двамата любовници, които сега се съвкупяваха с шумна и енергична страст. Ако единият от тях бе убиецът, мислеше си тя, кой беше — Кохейджи или Окицу?

Небето над района с жилищата на вишестоящите служители на бакуфу в крепостта Едо пламтеше със студеното зарево на залеза. Луната и звездите блещукаха като ледени късчета върху потъмняващия небосклон. От представителните къщи се издигаше пушек, а при портите горяха фенери; пазачи потрошаха с крака и разтъркваха ръце, за да съхранят топлината в телата си. Хирата яздеше по празната улица, без да бърза, и колкото повече приближаваше имението на Сано, толкова повече забавяше ход. Скоро щеше да настъпи моментът за равносметка. Той мислено отправи молитва да не е изпаднал в голяма беда.

— Сосакан сама ви очаква — съобщи му пазачът, който му отвори портата.

Тонът му подсказа, че щеше да си има сериозни неприятности. Сърцето му мъчително се сви. Когато влезе в къщата, завари Сано, Отани и Ибе коленичили в приемната.

— Хирата сан, моля, заповядайте при нас — каза Сано.

Маниерът му бе необичайно официален. Ибе и Отани гледаха Хирата с нескрита враждебност. Сърцето на Хирата блъскаше в гърдите му, но той коленичи, поздрави Сано и гостите му и им се поклони.

— Разбрах, че си избягал от хората, пратени да надзирават разследването ти днес — каза Сано. — Истина ли е?

— Да, сосакан сама — отвърна Хирата с равен тон, надявайки се да скрие напрежението си.

— И къде отиде?

— Да проуча миналото на Агемаки — съпругата на главния старейшина Макино — в светилището „Асакуса Джинджа“.

— Видяхте ли? Казах ви! — Отани хвърли яден поглед към Сано. — Отишъл е да разследва сам. Нарушил е правилото, че всички разпити, свързани с убийството на главния старейшина Макино, трябва да бъдат надзиравани от представители на владетеля Мацудайра.

— И на дворцовия управител Янагисава — добави Ибе. — Той остави и моите хора да му дишат прахта.

Разочарованието в очите на Сано причини болка на Хирата.

— Мога да обясня — каза той, горейки от желание да се защити, макар че единственото му, доста неубедително извинение бе, че бе реагирал под натиска на силно напрежение.

Отани разсече с ръка въздуха към Хирата и заяви:

— Няма значение, защо си го направил. Важното е, че повече няма да ни създаваш неприятности. Защото от този момент нататък си отстранен от разследването.

Стъписване и ужас се сляха с унижението, когато Хирата си даде сметка, че според копоите му той бе толкова незначителен, че те не желаеха да си правят труда да му налагат по-строго наказание. Просто го изхвърляха от разследването, все едно бе гнило парче от ябълка.

— Това е справедливо — каза Сано, чийто тон бе така стоически, както и изражението му.

И Сано бе на едно мнение с тях! Хирата се втренчи отчаян в господаря си, който току-що го бе пожертвал, за да не предизвиква дворцовия управител Янагисава и владетеля Мацудайра. Чувство за извършена несправедливост изпълни Хирата, макар и да си даваше сметка, че си бе заслужил съдбата. Не можеше да позволи на копоите да му отнемат шанса да разреши случая с убийството и да си възвърне уважението на Сано.

— Хиляди извинения за лошото ми поведение — каза той, с неохота подлагайки се на унижение пред Отани и Ибе. — Моля да ми позволите да поправя грешката си пред вас и да продължа да участвам в разследването.

— Спести си усилията — отсече Отани. — Решението е окончателно.

Отани и Ибе се изправиха. Сано ги провождаше до вратата, когато Отани се спря и попита Хирата:

— Всъщност какво научи в светилището „Асакуса Джинджа“?

Хирата изпита вътрешна съпротива да сподели резултатите от нелегален разпит с хората, които бяха изискали такова мъчително възмездие за стореното.

— Нищо — излъга той.

Ибе се засмя тихо.

— В такъв случай бягството ти не си е струвало последствията, нали?

Хирата остана сам, гневен и нещастен, докато Сано изпращаше надзорниците навън от имението си. Не след дълго той се върна и коленичи срещу Хирата.