Лора Роуланд - Цуамоно

— Можеше да е и по-зле — каза той. — Отани и Ибе бяха в правото си да изискат смъртната ти присъда за проявено неподчинение. Ако някой от нас бе възразил на наказанието ти, те щяха да го направят напук.

Това, че Сано имаше сериозни основания да не изкаже възражения, не носеше особено успокоение на Хирата.

— И вие ли желаете да напусна разследването? — попита той.

Очите на Сано изразяваха противоречиви чувства. Той въздъхна и каза:

— Ти показа неспособност да преценяваш правилно. Този случай на убийство е достатъчно труден, та и моите хора да ми създават проблеми.

Хирата сведе глава с ясното съзнание, че Сано е прав и че се е превърнал в бреме за своя господар.

Когато бе проявил неподчинение, докато спасяваха похитените си съпруги и издирваха извършителя, Хирата се бе унизил и бе изпаднал в немилост по собствена вина. Сега, само три дни след началото на разследването, чрез което се бе надявал да възстанови честта си, бе затънал още по-дълбоко. Отчаян и попита:

— Как да поправя стореното днес?

— Като начало можеш да ми разкажеш какво установи за вдовицата на главния старейшина Макино — каза Сано. — И да си успял да заблудиш Ибе и Отани, аз не вярвам, че си си тръгнал от светилището „Асакуса Джинджа“ с празни ръце.

Поне щеше да докаже, че е опитен детектив, а не само глупак и лъжец, помисли си мрачно Хирата и разказа за слуховете, че Агемаки е убила първата съпруга на Макино.

— Преди да се прибера у дома, разпитах лекаря от замъка Едо, който е посещавал предишната съпруга на Макино след влошаване на състоянието й. Той винаги е хранел подозрения, че жената е била отровена. А без съмнение Агемаки е имала изгода от смъртта й.

Сано кимна, като обмисляше новата информация и не бързаше да произнесе оценка.

— Отани ми каза за посещението ти в публичния дом на Ракуами. Смята, че не си научил нищо важно за наложницата.

— С ваше позволение няма да се съглася — каза Хирата, вбесен, че човекът, който го бе изхвърлил от разследването, освен това бе омаловажил установените с такъв труд доказателства. — Научихме, че Окицу до такава степен е ненавиждала Макино, че е предпочела да се удави, вместо да му бъде продадена.

— Независимо дали това означава, че някоя от двете жени е убила Макино, явно домакинството му не е било пример за мир и разбирателство — каза Сано. — Той и главният му васал са имали своите разногласия — той описа неодобрението на Тамура към ненаситността на господаря му за пари и секс. — Вендетата, която е дал клетва да изпълни, може да означава, че е невинен или че по този начин прикрива вината си. А онзи актьор е доста съмнителен тип.

Сано разказа как Кохейджи организирал секс представления и как веднъж пребил възрастен клиент.

— На този етап разполагаме с улики срещу всички, които са пребивавали в личните помещения на Макино онази нощ — обобщи Хирата, — но липсват каквито и да било доказателства, че някой от тях е виновен.

— Може би Рейко ще открие — каза Сано.

Хирата със закъснение забеляза измъчения, угрижен поглед, помрачил лицето на Сано. Той вероятно се безпокоеше за Рейко.

— Има ли някакви новини от нея? — Хирата изпита угризения, че бе създал на Сано допълнителни тревоги.

— Никакви — отвърна Сано. — Детективите, които настаних в къщата на Макино да ми докладват за нея, казаха, че не могли да я открият. Не знам какво й се е случило.

Никой от двамата не изрече на глас нещастията, които бе възможно да са сполетели Рейко до този момент.

— Каква е следващата стъпка в разследването? — попита Хирата, като мислено се учуди как изобщо си бе позволил да зададе този въпрос, след като вече не беше негова работа.

Сано си пое въздух бавно и съсредоточено, сякаш да се подготви за неприятна задача.

— Колкото и да се опитвам да избегна фракциите, това се оказва невъзможно. Вече имах схватка с владетеля Мацудайра и племенника му. Време е за разговор с дворцовия управител Янагисава.

А Хирата нямаше право да участва. Той съжали за грешката си повече от всякога. Сано се изправи и тогава Хирата попита:

— Аз какво да правя?

— Погрижи се за другите задължения, които имаш като мой главен васал — отвърна Сано. — Можеш да подхванеш работата, която изоставихме след убийството на главния старейшина Макино.

Да се заемеше с обикновени, ежедневни въпроси, докато разследването течеше без него, му изглеждаше като присъда на съдбата.

— Да, сосакан сама — каза той със смирен поклон.