Лора Роуланд - Цуамоно

Сано се поколеба. Загрижеността в погледа му засили болката на Хирата.

— Ще се видим утре — каза Сано.

Обзет от горчиво отчаяние, Хирата проследи с поглед Сано, който излезе от приемната.

Съпровождан от детективите Маруме и Фукида, сосакан сама се срещна с дворцовия управител в прохода, който водеше в сърцевината на крепостта Едо. Янагисава вървеше, обграден от хората си. Светлините от факлите в стражевите кули и в ръцете на патрулиращите върху каменните зидове войници трепкаха в черната нощ. Някъде горе на хълма виеха кучета.

— Добър вечер, сосакан сама — каза дворцовият управител с хладна вежливост, щом двете страни се срещнаха.

Сано се поклони, отвърна на поздрава и после попита:

— Може ли да поговоря с вас, уважаеми дворцов управителю?

Янагисава кимна. Сано тръгна редом с него, а придружаващите ги следваха на няколко крачки след тях.

— Не ми казвай — подхвана разговора Янагисава, — нека се досетя: при мен те води разследването на убийството на главния старейшина Макино.

— Предполагам, че Ибе сан ви е докладвал какво установихме днес.

— Още не съм получил вести от Ибе сан. Защо не ми кажеш какво се е случило?

Сано описа разговора си с владетеля Мацудайра и Дакуемон и тяхното твърдение, че Макино е дезертирал.

— Твърдят, че по тази причина те няма защо да желаят смъртта му, за разлика от вас.

— Хубава работа — привидно развеселен, Янагисава хвърли кос поглед към Сано. — Дакуемон ли подхвърли идеята, че Макино ме е предал?

След като Сано кимна, Янагисава се засмя тихо.

— Явно съм подценил таланта му да измисля лъжи.

— Значи не е истина, че Макино е преминал в противниковия лагер? — попита Сано с недоверие, насочено вече не само към Мацудайра, но и към Янагисава.

— С Макино бяхме дългогодишни съюзници. Не беше възможно да ме предаде на този етап — заяви Янагисава. — Какви доказателства предоставят за твърдението си враговете ми?

— Никакви — призна Сано. — Затова дойдох при вас да чуя вашата гледна точка.

— Преди да ме обвиниш в убийството на Макино въз основа на тяхната? Мъдра постъпка от твоя страна — в тона на Янагисава прозвуча нотка на респект. — Петте години в бакуфу са усъвършенствали умението ти за преценка. Вече трудно разпознавам в теб онзи недодялан любител, който се втурваше безразсъдно във всяка опасна ситуация. Кажи ми, при какви обстоятелства Дакуемон обяви, че Макино се е присъединил към фракцията на Мацудайра?

— Разпитвах го за една негова визита при Макино в нощта на убийството.

Янагисава изсумтя така, че от ноздрите му излезе облаче пара.

— Съвсем логично. Установил си, че Дакуемон е бил на местопрестъплението. Той е знаел, че положението му е опасно. Какъв по-добър начин да отклони подозренията ти от себе си и да ги пренасочи към мен? Показал е бърза мисъл, няма спор.

— Същата логика се отнася и за вас — каза Сано. — Какъв по-добър начин да насочите подозренията ми обратно към Дакуемон, изтъквайки, че той е имал причини да ме подведе.

Янагисава сви рамене.

— Ти решаваш кой от двама ни казва истината.

И докато не успееше да намери улики, потвърждаващи версията на Дакуемон, Сано бе длъжен да оневини дворцовия управител поради липса на доказателства. Понякога му се удаваше да прочете мислите на Янагисава, но не и тази нощ. Не можеше да прецени дали той се чувстваше застрашен от обвинението на Дакуемон, или бе така невъзмутим, както изглеждаше. Но предполагаше, че дворцовият управител има скрит план за действие. С него винаги беше така.

— Трябва обаче да те предупредя да не прибързваш със заключенията, че лъжецът съм аз, а не Дакуемон — каза Янагисава. — Фактът си е факт — Дакуемон е бил в дома на Макино в нощта на убийството. Аз бях на пиршество в собствения си дом заедно със служители, които могат да удостоверят присъствието ми там.

Ето това бе алибито, което Сано бе очаквал, че Янагисава ще предложи. Той поне му бе спестил неприятния момент да го попита за местонахождението му в нощта на убийството.

— Как бих могъл да убия Макино, докато забавлявам гостите си? — Янагисава му хвърли лукав поглед. — Предполагам, че си проучил моя шпионин, чието име си разбрал от общия ни приятел в мецуке?

Сано се бе отбил в имението на Макино, преди да се прибере у дома тази вечер, и бе разпитал пазача, когото Янагисава бе наел да шпионира Макино. Разговорът бе отхвърлил теорията, че шпионинът е убил Макино по нареждане на Янагисава.