Лора Роуланд - Цуамоно

— Но аз знам, че приемаш подаръците им. Отговаряш на писмата им. Виждала съм те да флиртуваш с тях, когато смяташ, че не те гледам…

Гласът на Окицу затрепери от едва сдържани сълзи.

— Те са моята публика — възрази Кохейджи в опит да се защити. — Длъжен съм да им доставям радост.

— И тяхното щастие те интересува повече от моето — връхлетяна от пристъп на истерия, Окицу се разрида. — Няма да го понеса да си с някоя друга. Не мога да понеса да те изгубя. Особено след онова, което се случи с главния старейшина Макино. Особено след всичко, което сторих за теб!

Рейко впери поглед в Окицу, забравяйки да се преструва, че разговорът им не я интересува. Нима Окицу имаше предвид, че тя е убила Макино заради своя любовник? Рейко се пазеше да не преувеличава смисъла, вложен в думите й; и все пак може би наложницата имаше по-силен мотив да извърши убийство от Кохейджи. Загрижеността за собствената му кариера и зависимостта от покровителя му може би се бяха оказали по-силни от чувствата му към Окицу не му бяха позволили да навреди на Макино. Тя, от друга страна, изглеждаше обсебена от Кохейджи и твърде безразсъдна в любовта си към него. Дали не бе възможно тя да е пребила до смърт главния старейшина, за да отстрани пречката към брака, който така страстно желаеше?

— Няма друга жена! — повтори настоятелно Кохейджи.

Рейко долови паника в гласа му. Дали той не знаеше, че Окицу бе убила Макино заради него? Може би се страхуваше, че ако тя не успее да го запази в тайна, ще бъдат наказани и двамата? Рейко чакаше, затаила дъх, втренчила поглед в пода, с надеждата Окицу сама да се изобличи.

— Обичам теб и само теб! — продължи Кохейджи. Обхвана с ръце лицето й, а поведението му стана прелъстително. — Нека ти покажа колко много.

За разочарование на Рейко Окицу не каза нищо повече за главния старейшина Макино. Наложницата затвори уста, сподави риданията си и се отдръпна от Кохейджи. Той взе да й шепне ласкави слова и да я гали по бузата. Устните й потръпнаха в неохотна усмивка, а езикът й облиза пръстите му. Обзет от видимо облекчение, че бе успял да я успокои, Кохейджи я прегърна през кръста и я стисна. Тя се изкиска кръшно и предизвикателно, след което с няколко гъвкави движения смъкна робата от голите си рамене. Кохейджи ги обсипа с ласки, а тя започна да гали издутината при слабините му, скрита под полите на робата му. Рейко реши, че присъствието й около тях щеше да бъде нежелано, докато се любеха — и бездруго нямаше какво повече да чуе, което би представлявало интерес. Тя пое безшумно към вратата.

— Не си отивай — нареди й Кохейджи. — Още не съм те освободил.

Рейко застина на място, изненадана, че той я бе забелязал, след като до този момент не й бе обръщал никакво внимание, но очевидно не желаеше тя да си тръгне. Докато Окицу го галеше, той отправи към Рейко ленива чувствена усмивка.

— Ще ни трябваш по-късно, за да ни сервираш питиета — каза той. — Сядай и се забавлявай.

Погледът му изразяваше благоволение към нея. Рейко осъзна, че според него той й правеше услуга, като я канеше да изпита наслада, наблюдавайки чуждото плътско удоволствие. Бе тъй смаяна, че занемя.

— Винаги се справям най-добре пред публика — каза Кохейджи.

Окицу хвърли към Рейко скрит, изпълнен с превъзходство поглед, който подсказваше, че тя няма нищо против присъствието й, тъй като обичаше да се чувства обект на завистта на друга жена. После отново насочи вниманието си към своя любовник.

Рейко изпитваше неистово желание да се втурне навън от стаята, вместо да гледа любовната двойка, но стореше ли го, можеше да се окаже изхвърлена от къщата за неподчинение. А все още не бе научила достатъчно, за да се откажеше от нови възможности да шпионира. Тя коленичи колкото бе възможно по-далеч от Кохейджи и Окицу.

Двамата се кискаха и галеха, гушейки се един в друг, докато се освобождаваха от дрехите си. Вече голи, сплетоха нозе. Членът на Кохейджи щръкна нагоре, дълъг и масивен; добре гледаното закръглено тяло и розовите зърна на Окицу проблясваха на светлината на фенерите. Никога до този момент Рейко не бе гледала любовен акт на други хора. Лицето й пламна от смущение, но тя не можеше да отвърне поглед. Седеше там като омагьосана, скована от ужас, с втренчен в любовниците поглед.

Кохейджи взе една сладка питка от подноса и духна стритата на прах розова захар върху гърдите на Окицу. После я обра с език съпроводен от тихите възгласи на удоволствие и сподавения смях на наложницата.