Лора Роуланд - Цуамоно

— Кохейджи сан…

Актьорът пресуши чашата си и тикна нова хапка сашими в устата си.

— Хмм?

— Помниш ли какво ми обеща? — гласът на Окицу придоби дразнеща капризна нотка.

— Какво съм ти обещал? — попита Кохейджи с озадачен вид.

Окицу го тупна игриво по рамото.

— Глупчо! — извика тя. — Много добре знаеш. Обеща ми да се ожениш за мен някой ден.

— А-а, добре — каза той с видима липса на ентусиазъм. — Сигурно е било така.

— Сега, след като Макино вече го няма, нищо не ни пречи да се венчаем. Хайде да го направим още утре!

Окицу се престори, че не забелязва реакцията на своя любим. Очите й искряха от нетърпение. Тук Рейко долови още един мотив за убийството. Може би наложницата и актьорът бяха пожелали смъртта на Макино, за да могат да се оженят. Но макар че тя изглеждаше влюбена в него, Рейко виждаше, че той не отговаряше със същото. Интуицията й подсказа, че този мъж бе способен да убие Макино, за да запази кариерата си, но не и за да се ожени за Окицу.

— Не бива да избързваме с брака — заяви Кохейджи. Той упорито избягваше да срещне погледа на Окицу. Отдръпна се от нея. Върху лицето на наложницата се изписаха изненада и разочарование.

— Защо да чакаме?

— Защото бъдещето ни е несигурно. Дори нямаме къде да живеем. Знаеш, че не можем да останем тук завинаги.

— Но Макино ми даде пари — каза Окицу. — На теб също, нали? Значи двамата би трябвало да имаме достатъчно, за да се сдобием със собствена къща.

— Да… — отвърна замислено Кохейджи; ръцете му попипваха нервно съдовете върху подноса. — Само че има по-сериозна причина, поради която се налага да изчакаме, поне докато отмине суматохата около убийството на Макино. Ако сключим брак твърде скоро, всички и ще разберат, че сме били любовници още преди смъртта му и че сме го мамили. Ще решат, че съм го убил аз.

— Но ти не си! — възкликна Окицу с широко отворени от ужас очи. — Ние…

— Няма никакво значение, дали съм невинен — прекъсна я Кохейджи. — Важното е какво смятат другите.

Рейко копнееше да разбере какво бе имала предвид Окицу, когато Кохейджи я прекъсна. Дали наложницата знаеше истината за убийството? Кохейджи наистина ли беше невинен? Бедата при шпионирането бе, че дори и да виждаше и чуваше хората съвсем ясно, Рейко можеше само да предполага какво бе в мислите им.

— Сосакан сама и хората му вече душат наоколо, разпитват, отправят обвинения — каза Кохейджи. — Ние с теб сме двама от четиримата души, които са били в тези помещения в нощта, когато Макино е бил убит. Опасявам се, че сосакан сама ще реши да обвини мен за убийството. Актьорите се ползват с лошо име, а никой важен според него човек не го е грижа какво ще стане с мен. Ще бъде неговата дума срещу моята, а на кого според теб ще повярват вишестоящите? — Кохейджи поклати глава.

— Със сигурност не на мен. Ще ме осъдят и екзекутират — Окицу се втренчи в него ужасена.

Той стисна ръцете й и се взря открито в лицето й.

— Затова, както виждаш, трябва да бъдем предпазливи. Оженим ли се сега, това би била опасна грешка.

Окицу въздъхна.

— Да. Прав си — съмнение набразди челото й и тя погледна Кохейджи така, все едно се страхуваше от измама. — Но понякога се питам дали изобщо искаш да се ожениш за мен.

— Разбира се, че искам — възкликна Кохейджи с пламенна искреност, която според Рейко прозвуча доста неубедително. — Как можеш да се съмняваш в думите ми?

— Ако наистина ме обичаше и искаше да се оженим, ти щеше с готовност да поемеш някакъв риск, за да бъдем заедно. Не би позволил някаква си дребна опасност да застане помежду ни.

Окицу се нацупи, издавайки долната си устна. Кохейджи се засмя, развеселен от детската й наивност.

— Ти ме бъркаш с героите, които играя в театъра. Опасността за тях е измислица. Щом пиесата свърши, те напускат сцената живи и здрави. Но ако аз се сблъскам със закона, ще умра наистина.

— Не ми се присмивай! — избухна Окицу и издърпа ръцете си от неговите.

Страните й пламнаха; тя изгледа Кохейджи с явно подозрение.

— Друга ли има? — попита тя с обвинителен и в същото време плачлив тон. — Затова ли ме отблъскваш?

— Няма друга, освен теб — възрази Кохейджи. — Обичам само теб!

Той посегна към Окицу, но тя гневно отблъсна ръцете му.

— А всички онези момичета, които те обсаждат в театъра? Онези момичета, които ходят на всичките ти представления, преследват те по улиците и ти пращат подаръци и любовни писма? Някоя от тях ли е?

— Те не означават нищо за мен — отрече яростно Кохейджи, повишавайки тон.