Лора Роуланд - Цуамоно

— И аз — побърза да потвърди и невзрачната монахиня.

Свещеникът не даде вид, че ги е чул.

— Аз съм уредникът на светилището „Асакуса Джинджа“ — обясни той на Хирата. — Познавах Агемаки доста добре. Може би ще пожелаете да влезете на топло и да се подкрепите, докато разговаряме?

— Да, с удоволствие, благодаря ви.

Хирата, който искаше да чуе какво имаха да казват и жените, се канеше да ги помоли да го изчакат, но в този момент свещеникът нареди на момичето, което се грижеше за светилището:

— Ела с нас, Юрико сан, и ми помогни да почерпя нашия гост.

Юрико хвърли тържествуващ поглед към разочарованата монахиня и последва Хирата и свещеника към жилището на духовниците — груба постройка от дърво и хоросан, уединена в градина. Свещеникът покани Хирата в една стая с аскетична обстановка, в чиято ниша имаше ваза с голи клонки и написана на свитък религиозна поема. Двамата седнаха един срещу друг, а Юрико сгорещи съд с вода на огнището, вкопано в пода. Спокойната атмосфера вътре заглуши суматохата в двора на храма.

— Агемаки е родена и отгледана в „Асакуса Джинджа“ — подхвана свещеникът. — Майка й също бе пазителка на светилището. Тя почина преди много години. Беше много предана религиозна жена.

Коленичейки при огнището, Юрико заговори на Хирата съвсем тихо и поверително:

— Не му вярвайте. Майката на Агемаки беше просякиня и проститутка както повечето от нас. Дошла е в „Асакуса Джинджа“, защото храмът ни осигурява подслон и храна, а като сме тук, законът не ни тормози.

„Значи има две различни версии за миналото на Агемаки“, даде си сметка Хирата. Благодарение на глухотата на свещеника той щеше да изслуша и двете.

— Кой е бащата на Агемаки? — попита Хирата свещеника.

— Беше богат самурай. Почина в един пожар в годината на раждането й. След смъртта му двете с майка й трябваше сами да се грижат за себе си.

— Агемаки разправяше така на всички — измърмори Юрико. — Тя обичаше да си придава важност. Но всички тук знаят, че баща й е бил ронин, прекарал няколко месеца с майка й, а после напуснал града и повече не се върнал.

Хвърляйки изпълнен с обич, извинителен поглед към свещеника, Юрико добави:

— Той винаги мисли най-хубавото за хората.

— Агемаки порасна и стана красавица като майка си — продължи свещеникът отвлечено. — И пое по стъпките й.

— Наистина — добави Юрико, докато внимателно премерваше количеството зелен чай на прах, който слагаше в порцелановите купички. — Мъжете я търсеха много. Понякога имаше по седем-осем клиенти на ден.

Хирата си помисли, че за мъж с неговото положение главният старейшина Макино бе проявил твърде непретенциозен вкус по отношение на жените. Първо наложницата му се бе оказала някогашна проститутка, а сега и съпругата му. Дали този негов съмнителен вкус и избор на компаньонки не бе станал причина за смъртта му?

— Агемаки имаше рядко, същинско духовно призвание — каза свещеникът. — Тя не изглеждаше много от този свят.

Юрико изсумтя, докато сипваше горещата вода в купичките.

— Този свещен, загадъчен маниер бе просто поза. На някои мъже им харесва. Възбужда ги. Само че ние, момичетата, познаваме истинската Агемаки. Тя беше груба и себична. Обичаше парите и нещата, които се купуват с тях.

Хирата си припомни вдовицата, която бе видял. Нима изтънченото й достойнство, мъката й по убития съпруг и желанието й да съдейства за залавянето на убиеца също бяха поза?

— Агемаки е напуснала храма, за да се омъжи за главния старейшина Макино — напомни Хирата на свещеника. — Това не предполага кой знае колко силна религиозна отдаденост.

Свещеникът се усмихна благо и разпери ръце.

— Когато един мъж, тъй издигнат и влиятелен, като главния старейшина, я поиска, Агемаки не беше способна да каже „не“.

— Ха! Тя нямаше никакво намерение да му отказва.

В своята разпаленост Юрико взе да говори твърде високо. Свещеникът я изгледа с присвити очи. Тя сведе глава и се зае да бърка чая с дървена бъркалка. После измърмори към Хирата:

— Агемаки си търсеше богат покровител. Когато Макино дойде тук да търси момичета, тя нямаше търпение да му се лепне.

— Главният старейшина Макино бе запленен от добродетелта на Агемаки — каза свещеникът.

Хирата повдигна вежди към Юрико.

— Онова, което най-много хареса у нея, не бе добродетелността й — каза Юрико подигравателно. — Той беше немощен. Беше загубил мъжествеността си. Знам го, защото веднъж ме нае да го забавлявам и с каквото и да правихме… — Юрико изобрази с пръст увиснал пенис. — Но Агемаки знаеше как да възбужда мъжете. Знаеше и отвари, с които да лекува половата им немощ. Майка й я беше научила. Тя накара Макино отново да се почувства млад и силен. Той затова я искаше. Но тя не му позволяваше да я има, докато не я отведе от тук в крепостта Едо.