Красив и непреклонен, изкусителен и жесток, Янагисава се надвеси над нея. Отчаяната й потребност да го има срина и последните остатъци от волята й. Ако искаше той да изпълни страстните й желания и мечти, тя нямаше друг избор, освен да се предаде. Госпожа Янагисава се разрида от ужас и от съзнанието, че няма сили да се съпротивява повече. Тялото й се сгърчи конвулсивно.
— Да! — изплака тя. — Ще го направя!
Един час бърза езда извън Едо отведе Хирата до храма „Асакуса Джинджа“. Разположен близо до река Сумида, на главния междуградски път, този будистки храм привличаше многобройни посетители и по тази причина бе заобиколен от странноприемници, магазини и чайни. Кулата на прочутата пагода 9 9 Храм, будистки или хиндуистки, построен на няколко етажа или нива, с декоративен покрив на всеки от тях — Б.пр.
се издигаше с петте си яркочервени спираловидни покрива и златистия си връх в мразовитата синева на следобедното небе. Наоколо се носеше звън на камбани.
Хирата слезе от коня си и го остави извън двора на храма. Присъедини се към тълпите, които се стичаха през главната порта. Докато успее да влезе в ограденото пространство около пагодата, радостта от това, че бе съумял да избяга от копоите си, бе угаснала напълно.
Те щяха да побеснеят. Само ако му се удадеше да се примири с присъствието им, вместо да бяга като палавник, който играе номера! Това разследване не беше детска игра. Хирата дори не искаше да си помисли какво можеше да му се случи заради тези негови необуздани пориви. Реши, че бе твърде късно за съжаления и че когато се наложи, ще си понесе последствията. На този етап обаче трябваше да се съсредоточи върху разследването на Агемаки — вдовицата на главния старейшина Макино.
В двора на храма будистката и шинтоистката 10 10 От шинто — наименование на японската религия шинтоизъм, в основата на която лежи култ към природни божества и предците — Б.пр.
религия съжителстваха с търговията.
От двете страни на главната алея бяха разположени сергии, окичени с цветни фенери и знамена. Търговци продаваха храна, растения, лекове, чадъри, играчки и броеници. Посетителите се пазаряха за цената, парите сменяха притежателите си. Пътуващи артисти изпълняваха акробатични номера и даваха куклени представления, монаси просеха милостиня. Над тълпите се виеше ароматен дим от тамян.
Хирата мина покрай главната зала и продължи към светилището „Асакуса Джинджа“, посветено на хората, които бяха открили статуя на Канон — будисткото божество на милостта, — което бе довело до основаването на храма. Боядисана дърворезба и скулптури красяха постройката. Свещени гълъби гукаха от стрехите. Помощници от шинтоисткото светилище, облечени в бяло, и будистки монахини със сиви одежди и бръснати глави се бяха събрали отвън и разговаряха с поклонници. Пронизителните им гласове обсипваха мъжете с предложения за специалното им благоразположение. В „Асакуса Джинджа“ религията съжителстваше със секса. Много монахини и помощници си изкарваха прехраната, като се продаваха и като просеха милостиня. Макар че законът забраняваше проституцията извън квартала на удоволствията Йошивара, блюстителите на реда не проявяваха особена строгост в района на храмовете.
Млада монахиня, недодялана и простовата, се втурна към Хирата, хвана го за ръката и попита:
— Да искате компания, господарю?
Една от помощниците при светилището пък го дръпна за другата.
— Ела с мен — взе да го предумва тя. — Можем да се позабавляваме.
Беше хубава, с дълги гъвкави коси и привлекателна усмивка.
— Аз го видях първа! — възкликна монахинята и направи гримаса към съперницата си. — Махни се!
Двете жени се скараха за Хирата и го задърпаха напред-назад, ругаейки се една друга. Възрастен свещеник с гола глава и сиво наметало върху шафрановата си роба докуцука при тях, като се подпираше на бастун.
— Тези момичета тормозят ли ви, господарю? — попита той.
Говореше с висок глас, който подсказваше, че е глух. Мътните му очи свидетелстваха за отслабващо зрение. Жените пуснаха Хирата и застинаха покорни и почтителни в присъствието на техния вишестоящ.
— Ни най-малко — отвърна Хирата, след което се представи. — Издирвам информация за една жена на име Агемаки. Някога е била помощница тук, в светилището. Беше съпруга на главния старейшина Макино, чието убийство разследвам.
— Познавах я. Мога да ви кажа всичко за нея — отвърна красивата помощница с лукав и буден поглед.
Читать дальше