Лора Роуланд - Цуамоно

— Освен това — добави владетелят Мацудайра — племенникът ми Дакуемон ще бъде назначен за глава на режима. Той ще надзирава отношенията между шогуна и чиновниците му.

Дакуемон се изпъчи самодоволно. Янагисава се вцепени от възмущение. Тези промени щяха да предоставят на владетеля Мацудайра и Дакуемон пълен контрол над бакуфу!

— Това е твърде едностранчиво предложение — заяви той язвително. — А какво ще получа аз за съгласието си?

— Ще си запазите поста на дворцов управител, жилището си и личното си богатство.

Макар че владетелят Мацудайра говореше така, сякаш му поднасяше щедър дар, Янагисава не бе подготвен да се съгласи на условия, която щяха да го превърнат в бледа сянка на самия него.

— Условията ви са неприемливи! — отсече той гневно. — Фактът, че изобщо допускате, че бих обмислил предложението ви, за мен е грозна обида.

Той скочи на крака. Задрънчаха мечове и заскърцаха брони — хората му, седнали зад него, се размърдаха.

— Край на дискусията — обяви Янагисава.

Владетелят Мацудайра и Дакуемон също се изправиха.

— Не бързайте толкова да отхвърляте предложението ни — каза владетелят Мацудайра. Цялата му престорена готовност за помиряване изчезна; маниерът му стана властен и категоричен. — Това е най-доброто, което можете да получите.

— Ще си поема риска — Янагисава се отправи към вратата.

— Не можете да спечелите война срещу нас — заяви Дакуемон. След като лукавите му подмятания не успяха да сплашат Янагисава, той премина към открити заплахи. — Ще ви смажем като насекомо!

Янагисава се опасяваше, че Дакуемон бе прав. Той никога не бе командвал мащабна война и талантът му за политика не можеше да компенсира липсата на воински опит. При все това нетърпението на враговете му да сключат примирие му вдъхваше смелост. Те също не бяха водили война.

— Ако бяхте толкова сигурни, че ще ме победите, не бихте свикали това съвещание — каза той и погледна Дакуемон право в очите. — А един човек в положение, тъй уязвимо, както твоето, би трябвало да разполага и с по-добър начин от този да заплашва управляващия разузнавателните служби.

Владетелят Мацудайра бе объркан от тази забележка, но чертите на Дакуемон се изостриха от предпазливост. Янагисава се усмихна, докато наблюдаваше как младежът изведнъж си спомни, че има своите опасни тайни, и се питаше доколко Янагисава бе наясно с тях. Но вместо да разкрие картите си, Янагисава избра да запази информацията си за времето, когато щеше да има още по-голяма нужда… или по-добра възможност да се възползва… от оръжието си срещу Дакуемон.

— А сега моля да ме извините — каза той. — Имам по-неотложни дела от това да слушам нелепи приказки.

— Няма да имате друга възможност да си спасите главата — каза владетелят Мацудайра със стиснати юмруци и потъмняло от гняв лице. — Повече няма да проявявам милост към вас!

— Нито аз към вас, когато се срещнем на бойното поле — отвърна рязко Янагисава.

Той си даде сметка, че никога не бе съществувала реална възможност той и владетелят Мацудайра да постигнат примирие при приемливи и за двете страни условия.

— Нека победи по-добрият.

На излизане от залата за аудиенции, следван от антуража си, Янагисава хвърли поглед към Хошина. Омразата в очите на някогашния му любовник подсказваше недвусмислено, че всякакъв шанс за сдобряване бе немислим. Янагисава бе обзет от ужасното чувство, че поема по пътеката към своята обреченост. При все това показа върховно самообладание, докато прекосяваше крепостта на път за имението си. Вътре се уедини в своя кабинет и седна на бюрото. Само миг по-късно привидната му самоувереност рухна. Мускулите му се сгърчиха в конвулсии; дробовете му хриптяха силно, докато изхвърляше натрупаното напрежение главата му пулсираше болезнено от налягането на кръвта в черепа му. С треперещи пръсти взе да масажира слепоочията си. Накрая тялото му се успокои, но духът му остана тревожен заради проблеми, които нямаха нищо общо с владетеля Мацудайра.

Разследването на убийството можеше да го унищожи още преди началото на войната. Янагисава можеше да се окаже главният заподозрян в престъплението, ако Сано разбереше, че Янагисава бе наясно с отстъпничеството на главния старейшина Макино. Владетелят Мацудайра щеше да се втурне да настройва шогуна и цялото бакуфу срещу него. Можеше да се сбогува с плановете си да постави цяла Япония под своя контрол, да направи сина си Йоритомо наследник на шогуна и да управлява страната чрез него. От самата мисъл за това му призля. Как би могъл да се защити срещу злите сили, които го връхлитаха? Бе потънал в мисли, когато изведнъж съзря съпругата си на прага.