Лора Роуланд - Цуамоно

Ебисуя каза:

— Попитах Кохейджи: „Къде е момичето?“ А той ми отвърна: „Няма я. Сигурно е избягала“. „Защо дойде при мен?“, питам го аз. А той ми вика: „Защото знам, че би направил всичко за съответната цена“. Тогава попитах какво иска да направя, а той ми казва: „Този мъж е влиятелен държавен служител. Ако се разчуе какво се е случило, с мен е свършено“ — Ебисуя задиша тежко и взе да кърши ръце, изобразявайки уплахата на Кохейджи. — „Знае се, че аз съм наел тази стая. Не мога да позволя да го открият тук. Трябва да ми помогнеш да го изнесем“.

— И ти помогна ли му? — попита Сано, когато Ебисуя млъкна за момент, за да усили напрежението.

— Да — отвърна актьорът. — Той ми плати да му помогна и да си трая за случилото се. Облякохме стареца. Отнесохме го на междуградския път и там го оставихме в канавката.

Убийството на Макино имаше някои общи елементи с другото престъпление — възрастта и пола на жертвата, раните му. Това, че Кохейджи бе прикрил свое престъпление в миналото, засилваше вероятността той да е виновникът за смъртта на главния старейшина Макино и за заличаването на следите на местопрестъплението.

— Какво стана с възрастния човек?

— По-късно научих, че от пътния патрул го намерили и го отвели в дома му. И досега се мотае из театрите.

— Кой е?

— Ояма Банзан.

Сано разпозна името на влиятелен юридически съветник.

— А момичето? — попита той, в случай че му потрябваше и друг очевидец на произшествието.

— Не знам. Кохейджи не ми каза. Вероятно Ояма е изпитвал твърде голям срам да признае, че е бил бит по време на сексуална игра. А момичето сигурно е било прекалено уплашено, за да се разприказва: А аз чаках до днес.

„Когато Кохейджи вече е заподозрян в тежко престъпление, а Ебисуя може да му навреди най-много“, помисли си Сано.

— Смятате ли, че историята ми си заслужава заплата? — попита Ебисуя, протегна ръка и размърда пръсти.

— Времето ще покаже — отвърна Сано, но отвори кесията, която носеше на кръста си, и подаде една жълтица от скътаните там специално за подобни случаи.

Ебисуя подхвърли монетата във въздуха, после я улови и я стисна в юмрука си.

— Хиляди благодарности. Успех в разследването. Дано Кохейджи си получи заслуженото.

Той изтупа пепелта от лулата си и стъпка искрите с крак. Отвори задната врата на театъра и се шмугна вътре. Сано пое надолу по алеята към улицата и завари Ибе да го чака пред театъра.

— Вече почнах да си мисля, че сте ми избягали — каза Ибе.

— Съжалявам, че се забавих толкова.

Сано реши да не разправя на своя надзорник какво бе научил от Ебисуя. Горко му, ако дворцовият управител научеше, че бе скрил информация! Но в същото време той се опасяваше какво би могъл да стори Янагисава на информатор, чиито сведения можеха да оневинят владетеля Мацудайра. Сано допускаше, че е възможно да открие убиеца на Макино и въпреки това да не може да докаже вината му, защото очевидците ще са изчезнали по най-мистериозен начин.

— Сега ще отидем в театър „Накамураза“ и ще видим какво имат да ни кажат хората там за Кохейджи, докато детективите ми си свършат работата — каза той.

Щом двамата с Ибе се метнаха на седлата, Сано вдигна поглед към небето над крещящите театрални афиши. Ясното следобедно слънце бе още високо, но бе почнало да се снижава на запад. Рейко вече трябваше да е наета в къщата на главния старейшина Макино. Сано се запита какво ли правеше там съпругата му. Опитваше се да се съсредоточи върху собствената си задача и да не дава воля на страховете си за Рейко, но не успяваше да ги изтика от съзнанието си. Разказът на Ебисуя насочваше подозренията към един мъж, който се намираше твърде близо до нея. Макар че се предполагаше да шпионира жените, тя неминуемо щеше да си пресече пътищата с Кохейджи, чиито дивашки пориви бяха наранили сериозно най-малко един човек. А ако убиецът е Кохейджи, най-вероятно той бе имал партньорка по време на престъплението и впоследствие — съучастница при прикриването на следите, не по-малко заинтересувана да скрие истината за смъртта на Макино.

Ден по-рано Сано щеше да се зарадва, че бе открил доказателства, които отклоняваха подозренията от владетеля Мацудайра и дворцовия управител. Сега обаче заради безопасността на Рейко трябваше да се надява, че убиецът е от една от двете враждуващи фракции.

Дворцовият управител Янагисава и владетелят Мацудайра коленичиха с лице един към друг в голямата приемна на двореца. До дворцовия управител седеше главният му васал Мори; до владетеля Мацудайра бе племенникът му Дакуемон. Зад всяка от двете двойки стояха помощници и въоръжени стражи. Янагисава прочете заплаха в суровите лица на владетеля Мацудайра и Дакуемон; той долови в атмосферата възпламеняващия мирис на треската преди битка. Нито високият му ранг, нито телохранителите му можеха да му гарантират сигурността. Законът, забраняващ ваденето на оръжия в границите на крепостта, изглеждаше твърде слаба бариера за насилието. Освен това между поддръжниците на владетеля Мацудайра зърна едно лице, на фона на което останалите загубиха очертания.