Лора Роуланд - Цуамоно

— Такива като главния старейшина Макино ли?

— И той наред с останалите. Кохейджи умееше да става любимец на публиката, и то не само заради изпълненията си на сцена. Искаше да си намери покровител, който да му купи главните роли в някой престижен театър.

„Значи в миналото Кохейджи е имал любовни връзки с мъже“, помисли си Сано. Вероятно бе излъгал, когато бе заявил, че не е имал сексуална връзка с главния старейшина Макино. А в такъв случай можеше спокойно да е излъгал, че не е бил с него в нощта на убийството.

— Знаеше как да доставя удоволствие на мъже, макар че предпочита жени — продължи Ебисуя. — Предлагаше на клиентите си хубава сумата.

Чрез сумата Кохейджи бе задоволявал клиентите си с цената на незначителни неудобства за самия него.

— Неговата сумата ли му спечели покровителството на главния старейшина Макино?

Ебисуя изгледа Сано с изражение, от което ставаше ясно, че презрително отхвърля подобна идея.

— Главният старейшина Макино не практикуваше любов с мъже. Не това бе причината да плати на „Накамураза“ да наеме Кохейджи и да го направи знаменитост.

— А защо тогава?

— Кохейджи бе намерил начин да привлича мъже, които не желаеха секс с него. Макино бе един от тях. Той харесваше специалните изпълнения, които Кохейджи предлагаше, след като театрите затвореха през нощта.

— И какви бяха тези изпълнения? — попита Сано заинтригуван.

— Кохейджи наемаше проститутка и я обладаваше пред клиентите си. Те всички бяха богати, полово немощни старци, които вече не можеха да правят любов. Вместо това гледаха как се люби Кохейджи.

Сано си представи как чисто голи, Кохейджи и жената се съвкупяват, а старците ги гледат с набръчкани лица, с изписана върху тях жажда да съпреживеят чуждото сексуално удоволствие.

— Значи главният старейшина Макино е станал покровител на Кохейджи, след като е наблюдавал такъв акт?

— Да — отвърна Ебисуя, — но той не само гледаше. Срещу допълнителна плата Кохейджи понякога даваше представления само за един клиент. Клиентът имаше право да се включи в забавленията… стига да се възбудеше достатъчно.

— И Макино е плащал за частни представления?

— Така чух. Освен това трябва да ги е харесвал много, защото не само че стана покровител на Кохейджи, ами го и взе в собствения си дом. Вероятно е искал да си спести пътуванията до „Кобикичо“ всеки път, когато е изпитвал желание за подобно представление.

Дали в нощта на убийството Кохейджи не бе правил секс пред своя домакин? Сано си представи подобното на череп лице на Макино до лицето на Кохейджи, как двамата заедно галят притисната помежду им гола жена. Ако тази противна сцена наистина се бе състояла онази нощ, коя е била жената? Отпраният ръкав сочеше към наложницата Окицу. Но съпругата на Макино също е деляла с него покоите му, а вероятно и сексуалните му наклонности. Сано се запита дали една подобна среща между тримата би могла да има връзка със смъртта на Макино. Ебисуя бе описал Кохейджи като алчен, раздиран от амбиции използвач на мъже, но нищо повече. Сано не бе чул нищо, от което можеше да предположи, че Кохейджи бе убил своя покровител, от когото зависеше кариерата му.

— Но Макино не си е давал сметка, че рискува живота си всеки път, когато Кохейджи е устройвал представление за него — многозначителният тон на Ебисуя обявяваше, че е стигнал до онази част на своята история, която искаше да разкаже най-много. — Слуховете мълвят, че Кохейджи се държал доста грубо по време на тези частни представления. На някои мъже това им харесвало. Но веднъж бе стигнал твърде далеч. Мога да ви го кажа, както аз го видях… Случи се късно през нощта преди пет години. Събудих се и чух, че някой ме вика и тропа на прозореца до леглото ми. Погледнах навън и видях Кохейджи. „Имам нужда от помощта ти“, каза ми той. Когато го попитах какво се е случило, не ми отговори. Беше много разстроен. Помоли ме да отида с него. Бях любопитен и затова тръгнах. Той ме отведе в някаква стая в една странноприемница. Вътре лежеше чисто гол възрастен самурай. Беше целият в синини и кръв. Първо си помислих, че е мъртъв, но после го чух да стене.

Сано бе обзет от напрегнато очакване.

— Попитах Кохейджи какво се е случило — продължи Ебисуя. — Той ми отвърна: „Беше частно представление. В един момент нещата излязоха от контрол. Просто изведнъж сякаш откачих. Когато дойдох на себе си, го бях пребил“.

Пулсът на Сано се ускори, щом мислено прехвърли сцената в имението на главния старейшина Макино. Представи си как Кохейджи удря Макино обезумял, как го обкрачва и го изнасилва. Вероятно Кохейджи хранеше скрита омраза към мъжете, които амбицията му го принуждаваше да обслужва. Дали онази нощ не бе загубил контрол и не бе убил Макино в пристъп на ярост?