Лора Роуланд - Цуамоно

Недоумението на Рейко отстъпи място на разбиране. Бе чувала истории за мъже, притежаващи „форми“ — фигури на жени, които им доставяли сексуална наслада. Изживявали отново удоволствието, като се любели с фигурите. Навит футон в ъгъла и бегъл поглед под робата на една от куклите потвърдиха предположението й, че главният старейшина Макино е имал тази странна привичка. Тялото на куклата, оформено от кожа с пълнеж, имаше в слабините отвор, запълнен с варени и смачкани на каша репички, използвани за имитация на тъканта на женски гениталии.

Рейко сбърчи нос при възкиселата миризма, лъхаща от кашата, представяйки си как Макино се съвкупява с фигурата от кожа върху футона. Отстрани забеляза рафт, отрупан със свитъци. Отвори няколко и откри, че са картини на двойки в еротичен акт. На места изображенията бяха осеяни с безцветни петна. Под рафта намери два сандъка от лаково дърво и надзърна в тях. В единия откри дървени сопи, обвити я с кожа, върху навито въже. Привичките на Макино очевидно включваха ритуално насилие по време на секс. В другия имаше девет различни по големина нефритени фалоса, които приличаха на истински. Бяха поставени в специален улей в подплатеното дъно. Последният, десетият улей някога бе съдържал огромен фалос. Рейко си спомни какво й бе казал Сано за огледа на трупа на главния старейшина. Възможно ли бе липсващият фалос да е причинил аналното нараняване… и смъртоносния побой? Ако е така, значи убиецът на Макино е някой, който е знаел за съществуването на това тайно помещение. Може би този някой бе една от жените, които Рейко бе дошла да наблюдава тайно.

Внезапно долови приближаващи по коридора предпазливи стъпки и замръзна ужасена. Вратата на стаята се плъзна встрани. Не биваше да позволи някой да я намери тук! Тя натисна рафтовете, затваряйки входа към тайното помещение и себе си зад подвижната стена. Стъпките вече прекосяваха стаята. Рейко видя нечий пръст да се вмъква между рафтовете и да натиска вдлъбнатината. Сърцето й заседна в гърлото, когато тайната врата се завъртя и се отвори. Тя бързо се скри зад едното крило.

В стаята влезе самурай с вързоп в ръка. Рейко затаи дъх, надникна предпазливо иззад вратата и го проследи с поглед. Той коленичи пред сандъка с нефритените фалоси. Вдигна капака и разгъна вързопа си, който представляваше дебела завивка, увита около цилиндричен предмет. Самураят го постави в празния улей на дъното на сандъка. После затвори капака и се изправи. На излизане от помещението мина съвсем близо до Рейко. Тя го разпозна от описанието на Сано — беше Тамура, главният васал на Макино. Рафтовете отново се завъртяха и се затвориха. Рейко въздъхна в трескаво облекчение, докато слушаше как Тамура излизаше от стаята на главния старейшина.

Още първия ден от пребиваването си тук вече бе открила доказателства, които отклоняваха подозренията от двете воюващи фракции и ги пренасочваха към най-близкото обкръжение на Макино. Ако оръжието, използвано върху главния старейшина, бе този фалос, тогава поведението на Тамура предполагаше, че убиецът е той. Възможно бе да е скрил оръжието след извършеното престъпление и да е решил, че сега е подходящото време да го върне на мястото му. Рейко нямаше търпение да разкаже всичко на Сано.

Но сега изведнъж си даде сметка, че музиката беше спряла. Вече не чуваше и хихикането на прислужниците — вероятно си бяха отишли. Не биваше повече да се бави. Измъкна се от скривалището и върна рафтовете в предишното им положение. Когато излезе от личните помещения, пазачите я изгледаха с подозрение. Тя пое бързо по пътеките и покритите коридори между постройките към кухнята тъй въодушевена, че мисълта за изнурителната работа, която я очакваше, изобщо не я вълнуваше. Но докато прекосяваше градината, Ясуе изникна тъй неочаквано, все едно се бе появила от нищото. Изгледа я навъсено, сграбчи я за ръката и попита рязко:

— Къде беше?

— Заблудих се.

Ясуе изсумтя недоверчиво.

— По-скоро си шпионирала наоколо.

Тя измъкна тоягата изпод пояса си и я стовари три пъти върху гърба на Рейко, която падна на колене и опряла длани в пода, извика от болка и гняв.

— Ще те наблюдавам постоянно — предупреди я Ясуе. Сграбчи я за яката и я дръпна силно, изправяйки я на крака. — Не го забравяй, когато тръгнеш пак да душиш наоколо. А сега ще ти намеря достатъчно работа, та да нямаш време да създаваш неприятности.

Рейко с тъга осъзна, че вече си бе създала един враг. Все пак се надяваше, че ще съумее да остане достатъчно дълго в имението, за да разкрие истината относно смъртта на главния старейшина Макино.