Лора Роуланд - Цуамоно

Един слуга й хвърли китка грамадни бели репички. Без да знаеше кой знае какво за готвенето, тя непохватно наряза на филийки една репичка. Ножът се отплесна й поряза пръста й; кръвта й оцвети репичката. Слугините, които работеха до нея, изобщо не я поглеждаха. И двете бяха по-възрастни жени със загрубели от тежък труд лица.

— Разбрах, че господарят на тази къща е убит — подхвърли тя. — Да сте чули или видели нещо?

Те се смръщиха, без да спират майсторски да боравят с ножовете. Едната каза:

— Наредено ни е да не говорим за това. Не го споменавай повече… или някой ще загази заради теб.

Още правила, които я отклоняваха от целта! Рейко въздъхна отчаяно, избърса потта от челото си и с мрачно изражение продължи да реже репички. Имаше чувството, че бяха минали часове, когато Ясуе се появи отново.

— Господарките са поръчали храната — заяви тя на Рейко. — Можеш да помогнеш в сервирането.

Рейко бе доволна да напусне кухнята заедно с още две слугини, определени за същата задача. С тежки подноси в ръце, отрупани с покрити блюда, те поеха една след друга по закрития коридор към личните помещения. Стражите ги пуснаха вътре. Рейко потръпна от вълнение. Тук можеше да разкрие истината за смъртта на главния старейшина Макино.

— Ти иди при господарката Агемаки — каза й едната от прислужниците. — Стаята й се намира ей там.

Те завиха зад един ъгъл и изчезнаха от погледа й. Рейко продължи напред с подноса в ръце и стигна до една отворена врата. Надзърна в стаята и видя, че вдовицата е съвсем сама. Точно се канеше да влезе, когато нечия ръка внезапно я сграбчи така силно, че тя се стресна.

— Трябва да коленичиш, когато влизаш в стаята! — изсъска в ухото й Ясуе.

Тя цапна Рейко по главата и се отдръпна. Стъписана, Рейко застина намясто с писнали от удара уши. Беше забравила изискванията за прислугата и изобщо не подозираше, че Ясуе я бе проследила. Възрастната жена се движеше безшумно като котка. Рейко коленичи и с усилие пое напред през прага към вътрешността на стаята. Агемаки седеше втренчена в празното пространство, погълната от собствените си мисли. Въодушевена, че се бе озовала тъй близо до обекта на своя интерес, Рейко се надигна, примъкна се до Агемаки и постави подноса до нея.

Вдовицата остана безмълвна; не погледна нито Рейко, нито храната. Рейко се запита дали да посмее да я заговори. Дали Ясуе дебнеше наоколо, за да се увери, че новата прислужница се подчинява на правилата? Рейко взе да отваря капаците на блюдата върху подноса, докато чакаше някакъв знак от Агемаки.

— Можеш да си вървиш — каза Агемаки с отсъстващ глас.

Ръцете на Рейко трепнаха.

— Не ме ли чу? — попита рязко Агемаки. — Махай се!

Колкото и да й бе неприятно да пропусне тази възможност да подири информация, Рейко се подчини смирено. Отвън пред вратата се поколеба, тъй като не й се искаше да си тръгне, без да е свършила нищо. Отнякъде долиташе музика, изпълнявана на шамисен, чуваха се мъжки глас, който пееше, и женски кикот. Тя се промъкна нататък по коридора и надникна в една стая, където актьорът Кохейджи забавляваше наложницата Окицу и прислужниците. Рейко си каза, че едва ли някой щеше да забележи отсъствието й, ако за момент хвърлеше поглед на местопрестъплението. Може би щеше да намери нещо, което Сано и детективите бяха пропуснали.

Тя пое бързешком нататък по коридора, където, както бе разбрала, се намираше стаята на главния старейшина Макино. Отвори предпазливо вратата, шмугна се вътре, затвори отново и огледа преценяващо обстановката. Неприветлива, без мебели, тя внушаваше усещането за зловеща атмосфера на споходено наскоро от смърт място. Отправи поглед към подиума, където бе лежало мъртвото тяло на Макино, и потръпна. Отвори шкафовете покрай стените, но установи, че всички отделения вътре са празни. Някой бе отнесъл вещите на покойника. В следващия миг забеляза тесен отвесен процеп между две секции с рафтове. Обзета от нарастващо напрежение, тя инстинктивно мушна пръст в процепа. Върху страничната стена напипа вдлъбнатина. Натисна я и завъртайки се, едната половина излезе напред, а другата потъна в тъмното пространство зад стаята. Беше открила тайно помещение!

Изгаряща от нетърпение, надзърна вътре.

В нея се бяха втренчили човешки фигури. Рейко с мъка потисна писъка си. Но фигурите стояха неподвижни и не издаваха нито звук. Погледна ги повторно и тогава установи, че главите им бяха отпуснати под неестествен ъгъл, а крайниците им висяха свободно под робите им. Бяха кукли в човешки бой, които висяха на куки. Озадачена, Рейко се осмели да влезе в помещението, което миришеше на пот и застояло. Преброи десет кукли, всичките жени. Имаха красиви лица, направени от майсторски издялано и боядисано дърво; всички носеха изискани перуки и скъпи копринени кимона на шарки. Рейко забеляза, че над всяка фигура имаше надпис: „Такао от Великия Миура“, „Отова от Мацуба“… Куклите изобразяваха различни куртизанки от квартала на удоволствията Йошивара.