Лора Роуланд - Цуамоно

— За мен е удоволствие да ви услужа — заяви той на Отани. — Може би ще ми окажете честта да ме посетите някой друг път?

С широк жест той предложи на Отани своите момичета, храна, питиета и музика.

— Непременно — отвърна Отани.

Хирата и детективите му също станаха, но Хирата каза:

— Ние няма да тръгваме още. Първо ще проверим какво имат тук да ни кажат за Окицу.

Той започна да отделя момичетата и прислугата от гостите, които побързаха да се отдалечат, за да не бъдат замесени. Ракуами наблюдаваше всичко това с безпомощно възмущение. Хирата изпитваше злорадо удоволствие да го притесни и в същото време да принуди Отани и останалите да наблюдават една досадна поредица от разговори. И макар че от тях не разбра нищо по-различно от онова, което им бе казал Ракуами, Хирата почувства облекчение, че въпреки спънките от страна на Отани бе установил наличие на мотив за убийство у Окицу. Поне вече имаше какво да докладва на Сано. Най-накрая той и групата му напуснаха къщата. Когато излязоха навън, за да си вземат конете, Отани го дръпна настрана и му заговори с поверителен тон:

— Има нещо, което трябва да ти кажа, за ваше добро е!

Хирата го изгледа предпазливо.

— Сосакан сама прави голяма грешка, като води разследването по този начин — заяви Отани. — Ако следвате тази улика, двамата ще се провалите. Направете си услуга. Обединете си усилията с моите. Запазете собственото си бъдеще.

— Нима искате да кажете, че трябва да пренебрегна желанието на моя господар да се установи истината и да заговорнича с вас, за да уличим дворцовия управител и да получа възнаграждение от владетеля Мацудайра? — Хирата се втренчи изумен в подутото лице на Отани.

— Няма защо да го изричаш тъй открито — упрекна го Отани.

Отани се опитваше да подрони лоялността му към Сано! Вбесен, Хирата изпита желание да се нахвърли върху него, задето обиждаше него и критикуваше преценката на Сано. Но той не биваше да обижда Отани и да рискува да въвлече Сано в още неприятности.

— Благодаря за предложението, но трябва да ви откажа — каза той с цялото самообладание, на което бе способен.

Отани сви рамене.

— Предложението си остава, в случай че се вразумиш.

Изведнъж Хирата изпита страх, че ако не разполага със свободата да провежда разпитите без постоянен натиск, накрая ще се провали. Той обърна гръб на Отани, яхна коня си и отиде при детективите, които вече бяха по седлата, и шепнешком се разпореди за по-нататъшните им действия. Докато всички се отдалечаваха от къщата на Ракуами, един от детективите внезапно препусна напред, друг насочи коня си в противоположната посока, трети сви вляво на разклона, а последният зави вдясно.

— Къде отиват? — попита рязко Отани.

— Да проверят някои улики по мое нареждане — отвърна Хирата.

Отани извика на хората си да тръгнат след детективите. Хората на дворцовия управител също се включиха в преследването. В общата суматоха Хирата изплющя с юзди и се понесе в галоп напред.

— Хей! Върни се! — изкрещя гневно Отани.

Както препускаше, Хирата чу зад себе си тропот на копита — явно Отани се опитваше да го настигне. Но той познаваше Нихонбаши по-добре от Отани. Свиваше по различни улички и прекосяваше тържища, докато накрая се отърва от преследвачите си. Обзе го възторжено чувство за свобода, докато препускаше сред вятър и слънчеви лъчи към светилището „Асакуса Джинджа“, за да разследва съпругата на главния старейшина Макино.

Рейко слезе от своя паланкин в административния район Хибия, разположен източно от крепостта Едо, пред голяма представителна къща, собственост на баща й — един от двамата магистрати, които поддържаха законността и реда в Едо. Тя прати паланкина и ескорта си у дома, след което отнесе при портата един увит вързоп. Стражите й отвориха и тя забърза навътре през двора, където полицаи охраняваха оковани с вериги затворници, очакващи своя процес при съдията. Във вътрешността на къщата подмина залите на съда и се отправи към личните помещения, където се затвори в една стая, която й бе принадлежала в годините на детството. Скрита сред познатите шкафове от тиково дърво, лакирани мебели, повдигнатата ниша с бюро и изрисуваните фрески, изобразяващи цъфнали сливови дръвчета, тя коленичи на застлания с татами под и разгъна вързопа си.

В него имаше две обикновени кимона в индигов цвят с подходящи пояси, две бели долни роби, груби бели чорапи, подплатена памучна наметка и сламени сандали — типичното облекло на прислуга. Увити в дрехите бяха купичка за ориз и пръчици, един гребен, фиби за коса, кърпа за глава, будистка броеница и няколко медни монети. Единствената вещ, която не се включваше в обичайните притежания на една прислужница, бе кинжалът в кожена ножница. Рейко смени копринените си роби с грубите памучни дрехи, после седна на тоалетката и взе да изучава отражението си в огледалото.