Лора Роуланд - Цуамоно

Погледът на опитния агент от мецуке стана предпазлив.

— Нямам какво да кажа по въпроса за дворцовия управител.

— Колко сте благоразумен — обади се Ибе. Самодоволната му усмивка изразяваше снизхождение към Тода и триумф над самурая, попитал за Янагисава. — Не забравяйте, че дворцовият управител контролира мецуке. Не очаквайте от тях да служат на господаря ви — после се обърна към Тода: — Онова, което искам да знам, е дали можете да свържете владетеля Мацудайра с убийството?

— За него също нямам какво да кажа — отвърна Тода.

— Не забравяйте, че положението на господаря ви подлежи на промяна — заяви на Ибе младият самурай. Погледът му се втренчи предизвикателно в Тода. — Когато прахта се слегне, може да установите, че мецуке са загубили покровителството на дворцовия управител и че са ви нужни нови приятели. Тъй че по-добре отговорете на въпроса ми.

Лицето на Тода остана абсолютно невъзмутимо и спокойно; при все това Сано усети как той напрегнато диреше безопасния път между двете фракции. Накрая отвърна:

— Дворцовият управител Янагисава имаше шпионин в обкръжението на главния старейшина Макино — Ибе възкликна в гневно несъгласие, а човекът на Мацудайра се ухили победоносно. Тода продължи с равен тон: — Владетелят Мацудайра също — сега подчиненият на Мацудайра се намръщи, а възраженията на Ибе заглъхнаха. — Шпионинът на Янагисава е един от стражите и се казва Ейичи — поясни Тода към Сано. — А на владетеля Мацудайра — също от стражите и се казва Саяма. Може да пожелаете да ги попитате какво са правили в нощта на смъртта на главния старейшина.

Ибе и човекът на Мацудайра бяха слисани; и двамата останаха безмълвни. Всеки от тях очевидно бе доволен, че имаше намек за вина на опозицията, и в същото време се опасяваше, че Тода можеше да каже нещо повече, което да компрометира господаря му. Макар и обезпокоен, че Тода му бе предоставил нови доказателства, свързани с двете непримирими фракции, Сано почувства неволно възхищение от финеса, с който той омиротворяваше и двете страни, без да проявява предпочитание към която и да било от тях.

— Онова, което ви казах, стига, за да ви създаде работа за известно време — Тода отправи към Сано печална усмивка, в която личеше другарят в същата битка за оцеляване. — Ако пак имате нужда от помощ, добре сте дошли, на разположение съм.

Когато Сано му благодари и стана да си тръгва, напрежението в него се усили; опасенията му, свързани с хода на разследването, нараснаха. Същия ден следобед Рейко вече щеше да е наета като прислужница в имението на Макино сред четиримата заподозрени в убийство.

Хирата и другарите му от детективския корпус на Сано яздеха през търговския квартал Нихонбаши. Поради разположените нагъсто магазини от двете страни на тесните криволичещи улички бяха принудени да се движат плътно един до друг, а сновящите наоколо домакини, носачи и работници непрестанно препречваха пътя им. След тях бързаше Отани с хората на владетеля Мацудайра и на дворцовия управител Янагисава. От време на време конете им стъпкваха изнесени навън стоки за продан и тогава собствениците ги обсипваха с крясъци, а майките се втурваха да дърпат децата си от пътя им. Хирата се дразнеше, тъй като групата твърде много биеше на очи заради натрапените надзорници, а и те определено спъваха усилията му да разкрие престъплението. Поне Ибе не беше сред тях да го ядосва. А и разполагаше с едно предимство, което щеше да му помогне да проучи наложницата на главния старейшина Макино: търговецът на име Ракуами, с когото Окицу бе живяла преди това, бе стар негов познат.

Хирата пристигна на тясна улица, очертана от едната страна от внушителен ред заможни къщи със солидни керемидени покриви, ниски пръстени стени и заслонени порти — все жилища на преуспели търговци. От другата страна се издигаше уединена представителна постройка. Зидовете й ограждаха просторна градина, а от стрехите й висяха яркочервени фенери. През отворената порта се виждаше покрита с чакъл пътека, която водеше към парадния вход. От вътре се носеха музика на шамисен и гръмък смях. Детективите и надзорниците се скупчиха около Хирата и в същия момент през портата влязоха шумна група издокарани самураи.

— Какво е това място? — попита Отани.

— Ще видите — отвърна Хирата.

Те завързаха конете си за коловете близо до портата и влязоха в къщата. Отвъд антрето, пълно с обувки и оставени от гостите мечове, се намираше салон, в който върху възглавници се бяха излегнали мъже на различна възраст. Красиви млади жени в пъстри роби сервираха на клиентите питиета, флиртуваха, играеха карти с тях или седяха в скутовете им. Младеж с приятна външност подрънкваше на шамисен, докато момичета обикаляха с подноси храна. Хирата и спътниците му се спряха на прага. В този момент един самурай и едно момиче отидоха заедно при някакъв мъж, застанал до една врата. Самураят пусна монети в ръката на мъжа и момичето го поведе нататък по един коридор, от който се разнасяха кикот, хрипове и стенания.