Лора Роуланд - Цуамоно

— А аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо — каза Сано.

Както бе застанала така, притиснала лице до гърдите му, никой от двамата не можеше да види изражението на другия.

Утрото, в което щеше да се състои погребението на главния старейшина Макино, настъпи ясно, светло и мразовито. Процесията мина през административния район на крепостта Едо. Начело вървеше облечен в черно самурай, който носеше окачени на прътове бели фенери. Вятърът рошеше лотосите от златна хартия в ръцете на други самураи. След тях вървяха свещеници, които подрънкваха звънчета, биеха барабани, разхвърляха розови листенца по земята и полюшваха кадилници, чийто виещ се дим насищаше с аромата си зимния въздух. Тамура яздеше пред ковчега на Макино с погребална плоча в ръце. Пред три паланкина, в които пътуваха съпругата на Макино, наложницата му и неговият приятел актьорът, крачеха още свещеници, припяващи сутри 8 8 Свещен будистки текст в проза и мерена реч за ученията на историческия Буда — Сакиамуни. Известни са над 84 000 сутри, всяка от които осветлява различна страна от неговата мъдрост. Будистите вярват, че приемането на написаното в дадена сутра е предпоставка за постигане на нирвана — Б.пр. .

Сано стоеше пред портата на имението си заедно с Хирата и няколко от детективите си. Стиснали в ръце юздите на конете си, те наблюдаваха преминаващото шествие, което се бе насочило към разположения на брега на реката терен за кремация. Хирата каза:

— Виждам, че Окицу се е оправила.

Той беше доволен, че разпитът, на който я бе подложил, не бе причинил трайно влошаване на състоянието й. Сано кимна, погълнат изцяло от тревогите поради плановете, които двамата с Рейко бяха обсъждали предишната вечер. Последни в погребалното шествие вървяха помощниците в домакинството; мъжете бяха облечени в черно, а жените — в бяло. След тях крачеха няколко самураи чиновници.

— Не е голяма тълпата от желаещи да изпратят Макино на последното му пътуване — отбеляза детектив Маруме.

— Всички се страхуват да напуснат крепостта — каза детектив Фукида. — Не искат да пропуснат каквато и да било промяна в политическата обстановка.

След погребалното шествие пристигна втора колона, която се състоеше от самураи на коне — Ибе и Отани, придружени от група сподвижници, дошли да помагат в надзора на провежданото от сосакан сама разследване.

— Какъв е планът за днес? — обърна се Ибе към Сано.

— Ще проучим миналото на заподозрените от къщата на главния старейшина Макино — отвърна Сано. — Аз ще поема главния васал и актьора. Хирата ще се заеме със съпругата и наложницата.

Хирата хвърли изпълнен с благодарност поглед към Сано, че му предоставяше възможност да се реабилитира след вчерашното фиаско, но Ибе и Отани запротестираха бурно.

— Трябва да търсим повече улики срещу Дакуемон, племенника на владетеля Мацудайра, а не срещу тези хора — заяви гневно Ибе.

— Според мен пък трябва да издирим още улики, доказващи, че убиецът е дворцовият управител Янагисава — побърза да възрази Отани.

Сано усети, че търпението му към надзорниците се е изчерпало. Вече съжаляваше, че се бе оставил Рейко да го убеди да я пусне в имението на Макино, за да следи отблизо обитателите му. Напрегнат и раздразнителен, не бе в състояние да понася повече неприятности от страна на Отани и Ибе.

— Ще правим онова, което кажа аз! — отсече той.

Не спомена, че когато се наложи, възнамерява да разследва също дворцовия управител и Дакуемон. Въздържа се да ги уведоми и за плана на Рейко. Само Хирата и малцина от най-доверените му детективи знаеха, че бе използвал свои връзки, за да уреди назначаването й в имението на Макино. Той заяви на Отани и Ибе:

— Ако искате да видите нещо, което да докладвате на своите господари, тръгвайте.

Той и петима му детективи яхнаха конете си и поеха по улицата. Хирата и другите петима поеха в обратна посока. Отани и Ибе си размениха изпълнени с негодувание погледи. После Ибе прати половината от хората си след Хирата, а с останалите побърза да настигне Сано. Отани също раздели групата си и препусна след Хирата.

— Къде отиваме? — обърна се Ибе към Сано, след като заедно с хората си преминаха през пропускателен пункт в криволичещия, ограден с високи стени пасаж, който свързваше административния район с двореца.

— В щаба на мецуке — отвърна Сано.

Той и придружаващите го оставиха конете си извън двора на двореца. Преминаха през лабиринта от коридори, канцеларии и приемни и се озоваха в помещение, в което прегради от хартия и дърво обособяваха по-малки отделения. Тук служителите търчаха напред-назад между бюра, отрупани със свитъци, кутии за съобщения и принадлежности за писане. Те пушеха лули и внимателно изучаваха окачени по стените карти; разговаряха помежду си приглушено, разменяйки си отривисти реплики. Сано забеляза, че политическият смут бе принудил агентите на мецуке да работят усилено, за да са в течение с развоя на събитията, и ги бе изпълнил с тревога за собствената им съдба.