Лора Роуланд - Цуамоно

— Нито пък аз бих го поискала от теб — каза Рейко. — Но поне би ли продължил да разследваш и заподозрените близки на Макино?

— Разбира се — отвърна Сано. — Докато са на погребалната церемония утре, мога да преровя миналото им за някакви следи, подсказващи невинността или вината им.

— Научих някои неща, които могат да ти помогнат в тази насока — каза Рейко. — Днес се отбих при две-три приятелки. Те разправят, че едно време съпругата на Макино била помощница в храма „Асакуса Джинджа“. А преди да отиде при него, наложницата му живяла с търговец на име Ракуами.

Сано повдигна вежди в знак на подчертан интерес и одобрение.

— Това е добра изходна позиция за разследването на жените.

— Ще ми се да можех да науча какво се е случило в къщата на Макино през онази нощ, която може би е довела до убийството — продължи Рейко. — Но хората там си траят. Никой не можа да ми каже нищо за отношенията между Макино и най-близките му.

— Моите информатори също — потвърди Сано. — Единствено хората в имението му са наясно със своите дела с Макино. И тъй като те всички са заподозрени — настоящи или евентуални, — аз не мога да разчитам на каквито и да било сведения от тях. — Притеснен, Сано стисна устни. — Обмислях да внедря някой от моите детективи сред слугите като шпионин. Но обитателите не са склонни да се доверят на внезапно появил се непознат, когато самите те са заподозрени в убийство.

Внезапна идея осени Рейко. Сърцето й заби учестено от вълнение, дързост и безпокойство.

— Ами ако имаше шпионин, който на практика е невидим?

— Ако беше така, щях да разреша тази загадка за нула време — засмя се Сано, приемайки предложението й като шега.

— Говоря сериозно — настоя Рейко. — Ти имаш такъв шпионин.

Сано се взря в нея озадачен.

— За кого говориш?

— За себе си — отвърна Рейко.

— Ти? — възкликна Сано в недоумение.

— Да. Бих могла да се предреша като лична прислужница и да обслужвам дамите. Прислужниците остават почти незабелязани за тези, които ги наемат. Хората правят и казват пред тях най-интимни неща. Ако можеш да ми уредиш да постъпя като слугиня в къщата на Макино, бих могла да шпионирам колкото ми душа иска, и никой не би ме заподозрял, че работя за теб. Няма да ме погледнат и за миг.

— Аз забелязвам прислужниците — възрази Сано. — Един самурай винаги си дава сметка, кой е край него.

— Добре тогава, коя от нашите прислужници ни донесе саке? — реши да го предизвика Рейко.

Сано се замисли. Погледът му помръкна от неудобство.

— Беше Оаки — каза Рейко тържествуваща. — Не си спомняш, защото не си я забелязал.

— За разлика от теб — изтъкна Сано.

— Аз съм друга. И затова трябва да благодаря на госпожа Янагисава.

Само като наблюдаваше отблизо своите прислужници и като уволняваше всички, които проявяваха прекомерен интерес към нея, тя бе успяла да се отърве от шпионите на госпожа Янагисава.

— Но аз никога не обсъждам поверителна информация, докато прислужниците са наоколо — каза Сано.

— Това е, защото твоят живот те е научил да бъдеш предпазлив — каза Рейко. — Но аз предполагам, че съпругата на Макино и наложницата му са небрежни както повечето хора.

— Добре, печелиш спора — отстъпи Сано с неохота. — Но един вишестоящ служител, като мен, да предреши жена си и да я изпрати навън да шпионира… — и той отхвърли с жест дори самата идея за подобна стъпка.

Рейко го погледна многозначително, за да му припомни колко често двамата вършеха необичайни за другите хора неща.

— Бих могла да се отбия при съпругата и наложницата и да ги попитам направо, но дори и един глупак не би признал нищо пред съпругата на сосакан сама. А ако едната от тях е убила Макино, тя е била достатъчно умна, за да промени обстановката на мястото, където е настъпила смъртта му, и да прикрие какво точно му се е случило.

— При положение че убиецът е сред обитателите на тази къща, за теб е твърде опасно да шпионираш там — отбеляза Сано. — Някой, който е посмял да убие такава важна личност, като Макино, със сигурност би убил и теб, за да предотврати разкриването му, в случай че те хване да го следиш.

— Аз ще внимавам — настоя Рейко. — Освен това съм обучена на бойни изкуства. Съпругата и наложницата на Макино не са. Мога да се оправя с тези жени.

— Не забравяй, че двама от заподозрените в къщата са мъже. Единият от тях може да е убиецът.

— Сражавала съм се с мъже и съм излизала победител — припомни му тя.

В съзнанието й изникна внезапен спомен. За миг се озова на планинския път, сражавайки се с хората на краля дракон. Похищението я бе научило да се съобразява с предела на собствените си сили. Сега почувства, че всеки миг ще я връхлети поредният пристъп.