Лора Роуланд - Цуамоно

Докато се озърташе при вратата, агентите забелязаха както него, така и съпровождащите го натрапници. Разговорите постепенно замряха. Сано бързо огледа обърнатите към него лица, но не зърна онзи, когото диреше.

— Търся Тода Иккю — обяви той накрая.

Един облечен в сиво самурай пристъпи напред, отделяйки се от групата агенти, и се поклони на Сано.

— Поздрави, сосакан сама.

Сано отвърна на поклона.

— Поздрави, Тода сан.

Тода, старши агент от разузнаването, имаше толкова неопределена външност, че Сано вечно забравяше как изглежда, макар че напоследък често се обръщаше към него за консултации по текущи разследвания. Той не беше нито висок, нито нисък, нито пълен, нито слаб, нито възрастен, нито млад. В лицето му нямаше нищо, което човек би запомнил — несъмнено преимущество в неговата професия.

— Нека позная — каза Тода. — Дошли сте да търсите помощта ми за разследването на убийството на главния старейшина Макино. И сте довели надзорници, които са ви изпратени от дворцовия управител Янагисава и от владетеля Мацудайра.

Както обикновено, Тода демонстрира отлична информираност за ставащото в бакуфу. Той отмести преградите, разширявайки пространството около бюрото си, и каза:

— Моля, настанете се удобно.

— Благодаря — отвърна Сано.

Той и детективите му коленичиха на пода; Ибе и хората му, както и хората на владетеля Мацудайра се скупчиха около тях. Сано знаеше, че независимо от сърдечното посрещане Тода не се разделяше охотно със сведенията, които притежаваше. Мецуке ревностно охраняваха информацията — основата на тяхната уникална власт. Но Тода не смееше да откаже съдействие за залавянето на убиеца, отнел живота на приятел на шогуна и негов високопоставен служител.

— Ето това тук е досието на Макино. За кого от заподозрените в убийство негови приближени желаете да ви информирам?

Тода седна зад бюрото си и постави ръце върху дебела книга.

— Нека започнем със съпругата и с наложницата му.

Тода разлисти книгата:

— Нямам нищо, вписано за тях, освен датите, на които Макино се е омъжил за Агемаки и е довел Окицу в дома си. До днес не е имало основание да смятаме, че заслужават вниманието ни.

Сано си даде сметка, че действително според бакуфу повечето жени бяха твърде незначителни, за да бъдат забелязвани. В конкретния случай Рейко се бе оказала по-полезна.

— А някакви сведения за актьора?

— Ето го тук — Тода посочи подреден в колона текст.

Роден Юичи, син на собственик на чайна, преди двайсет и пет години. Настоящ артистичен псевдоним Кохейджи, нает в театър „Накамураза“; специализира се в роли на самураи. Познат по-рано като Козакура, работил в театър „Овари“. Няма данни за извършени закононарушения. Считан за безобидна компания на главния старейшина Макино.

Сано запамети информацията, която щеше да използва по-късно.

— С какво разполагате за Тамура?

Тода прехвърли няколко страници, после обобщи:

— Тамура Банзан. Наследствен васал на Макино. Признат майстор в боя с мечове, но опитът му в битки се ограничава до тренировъчния терен — Тода погледна Сано и продължи: — Самурай с неговия вкус към бойни изкуства на тези години обикновено е окървавил меча си поне веднъж. Не разполагаме обаче с подобни сведения за Тамура.

— Досие, в което не фигурират данни за извършено убийство, не го освобождава от отговорност — отбеляза Сано, — нито доказва, че не е способен на подобно действие. Какво можете да ми кажете за отношенията между Тамура и главния старейшина Макино?

— Източници сред приближените на Макино са докладвали за чести кавги между него и Тамура.

— Кавги за какво?

— Макино е имал навика да иска пари от по-низши служители на бакуфу — каза Тода. — Тъй като е разполагал с властта да ги унищожи, ако не му платят, те рядко са му отказвали. Тамура не е одобрявал този негов навик. Освен това не е приемал разпуснатия му живот и безразборните му връзки с жени. Заявявал му е, че ненаситната му алчност за пари и секс е в разрез с нормите на бушидо.

Кодексът на честта на воина постановяваше, че парите са мръсни и са под достойнството на един самурай, който трябва да се издигне над материалните интереси. Освен това самураят трябва да се въздържа от прекалено отдаване на удоволствията на плътта, които го отклоняват от дълга му. Сано мислено отбеляза, че конфликтът между Тамура и Макино се бе задълбочил много повече, отколкото Тамура бе намекнал.

— Как е реагирал Макино, когато Тамура го е обвинил в безчестие? — попита Сано.