Лора Роуланд - Цуамоно

Този път паниката от изпитанието й породи у нея нов страх за онова, което можеше да й се случи в къщата на Макино. Тя бе оцеляла след една среща с убиец, но следващия път можеше и да няма такъв късмет.

Отпи глътка саке, за да потисне надигащия се в гърдите й ужас, като се надяваше Сано да не забележи тревогата й. Беше скрила от него, че получава пристъпи, защото не искаше той да се притеснява за нея. Освен това, ако знаеше за тях, той не само че нямаше да я пусне да следи когото и да било, но и може би никога повече нямаше да й позволи да му помага.

Сано гледаше слисан как ръцете й, обхванали чашката със саке, се тресат.

— Защо трепериш? Какво се е случило?

— Нищо — отвърна Рейко с тон, който говореше, че няма никакви проблеми и че Сано просто си измисля.

За нейно успокоение пристъпът отмина; въпреки това Сано продължи да я гледа с напрегната загриженост.

— Няма да ти позволя да се излагаш на риск — заяви той. — Разследването е моя отговорност, не твоя.

Макар че Рейко се ужасяваше да излезе от дома си и да се изложи на опасности, може би по-страшни, отколкото в двореца на краля дракон, шпионирането в имението на Макино за нея бе изпитание, с което трябваше да се справи успешно.

— Мой дълг е да ти помагам — каза тя.

Изпълнен с разкаяние, Сано поклати глава и стисна ръцете й в своите.

— За малко не те изгубих заради краля дракон. Не мога да понеса нов риск.

— Но аз смятам, че ако не отида, опасността, която застрашава цялото ни семейство, е по-голяма — Рейко дръпна ръцете си от Сано, който ги пусна с неохота. — Ако не успееш да докажеш, че някой в къщата на Макино е виновен, ще трябва да преследваш или дворцовия управител, или владетеля Мацудайра. Никой от тях не иска да бъде наказан за убийството на близък приятел на шогуна. Всеки от тях би те убил, за да ти попречи да го изобличиш като извършител на престъплението. Може би ти нямаш нищо против да се пожертваш в името на честта, но какво ще стане с Масахиро и с мен?

Лицето на Сано помръкна, щом си представи съпругата си вдовица, а сина си — без баща, оставени на милостта на един толкова жесток свят. Въпреки това каза:

— Дори и да следиш отблизо съпругата и наложницата на Макино, ти пак може да не намериш доказателства срещу тях.

Рейко кимна, признавайки логиката му, но въпреки това решимостта й бе непоколебима.

— А какво ще стане, ако не успееш да разкриеш престъплението? Шогунът ще те екзекутира заедно с цялото ти семейство и всичките ти васали.

— Нека не смятаме, че ще се проваля — каза Сано, явно засегнат от предположението. — Досега винаги съм се справял. Ще успея и този път… при това без да те намесвам.

— Може да се окаже, че в дома на Макино аз ще бъда на по-сигурно място, отколкото вкъщи.

— Как така? — Сано бе озадачен.

— Госпожа Янагисава продължава да ме преследва — припомни му Рейко. — Трябва ми място, където да се скрия, докато измисля как да се спася от нея.

— И ще го намериш в къщата на главния старейшина Макино? — Сано й отправи изпълнен с недоумение поглед. — Търсиш убежище от една опасност на място, изпълнено с толкова други?

— Госпожа Янагисава и шпионите й може да се питат къде съм заминала, но никога няма да им хрумне да ме търсят там. Ще бъда защитена от нея и в същото време ще помагам на теб.

Сано вдигна поглед към тавана. Въздъхна така шумно, че гърдите му изхриптяха. Рейко почувства, че той претегля заплахите, които представляваха госпожа Янагисава, фракциите, заподозрените в убийството и самото разследване. Тя чакаше напрегнато, докато той мислено преценяваше аргументите й. Накрая той каза:

— Не мога просто да те отведа до имението на Макино и да наредя на хората му да те наемат като прислужница. Те ще се досетят защо искам да си там, дори и да не разберат коя си.

Рейко си усмихна. Фактът, че Сано разискваше грижи от практическо естество, означаваше, че е взел решение в полза на плана й. Изпълниха я опасения, защото перспективата да напусне дома си, за да дири опасен убиец, сега вече представляваше ужасяваща реалност.

— Ще измислим как да разрешим този проблем — успокои го тя.

— Не мога да те изпратя в имението самичка — взе да го усуква Сано.

— И за това има начини.

Сано остана безмълвен в продължение на един безкраен, изпълнен с напрежение миг. Накрая кимна. Обзета колкото от тържество заради победата си, толкова и от чувство за обреченост, Рейко го прегърна; той я притисна до себе си.

— Ще отида още утре — заяви Рейко. — Обещавам, че ще открия неща, които ще те накарат да се почувстваш доволен, че си се съгласил.