Лора Роуланд - Цуамоно

— Може и да ти дам малък шанс да ме изненадаш — каза той.

В този момент на прага се появи главният му секретар.

— Извинете, почитаеми дворцов управителю, но пристигнаха последните сведения за владетеля Мацудайра.

Дворцовият управител щракна с пръсти към госпожа Янагисава, показвайки й, че трябва да си върви. За първи път тя нямаше нищо против. Побърза да напусне стаята, преизпълнена с такова ликуващо очакване, че се втурна навън в студената влажна градина и се завъртя във въодушевен танц.

Късно през нощта Рейко седеше в стаята си и сушеше току-що измитата си коса над мангала с дървени въглища. Дойката й Осуги, вече на възраст, дойде при вратата и каза:

— Уважаемият ви съпруг е вече тук.

— Добре.

Рейко очакваше с нетърпение да чуе новини от разследването му и да му разкаже какво бе установила. Но Сано не се появи веднага и тя тръгна да го търси. Намери го пред кухнята — ниска постройка в задната част на имението, където готвачите приготвяха огромното количество гозба, необходимо за изхранването на всички в многолюдното домакинство. Той стоеше с двама слуги в двора, където имаше един кладенец, няколко външни огнища и готварски принадлежности, и държеше фенер, а прислужниците придвижваха голяма дървена вана.

— Ето тук. Заковете го незабавно.

Сано посочи един капак в земята, където доскоро бе стояла ваната.

— Да, господарю — отвърнаха в хор прислужниците. Леден вятър прониза Рейко, докато ги наблюдаваше от верандата.

— Какво правите? — попита тя.

— Запушвам една дупка в охраната ни. Всеки, който успее да прехвърли зида, може да се промъкне през този отвор в избата и от там във всяка част на къщата.

Рейко се втренчи в капака с изненада.

— Изобщо не съм знаела, че е там.

— И аз научих за него едва днес.

— Как? — попита Рейко.

— От Дакуемон — племенника на владетеля Мацудайра. Но това е дълга история. Хайде да влизаме и ще ти разкажа.

В тяхната стая една прислужница им донесе саке, което Рейко подгря и сипа в малки чашки. Двамата пиха и Сано описа събитията от изминалия ден.

— Значи Дакуемон и дворцовият управител са двамата главни заподозрени в убийството — обобщи Рейко, разтревожена от опасния обрат в разследването. — Когото и от тях да преследваш, ще си в беда.

Сано кимна:

— Освен това Янагисава изглежда по-вероятният извършител.

— Успя ли да докажеш, че Макино е възнамерявал да дезертира и че дворцовият управител е имал причина да го убие?

— Не точно. Наистина намерих скритата врата, която Дакуемон твърди, че е използвал, за да се измъкне тайно от имението на Макино. Това означава, че в думите му има известна истина. Освен това разговарях с мои информатори в бакуфу. Те казват, че са чули слухове за разпра между Макино и Янагисава.

— Възможно ли е тези слухове да са пуснати от членове на клана Мацудайра, с цел да те заблудят?

— Вероятно. Това би обяснило защо плъзват точно сега, когато Дакуемон е заподозрян и има нужда от потвърждение на своята история. Но аз нямам право да ги пренебрегна просто защото не желая да ги приема за истина.

Горящите въглени съскаха в мангала, а навън вятърът блъскаше в къщата, докато вътре двамата обсъждаха дворцовия управител Янагисава като главен заподозрян. Макар че владетелят Мацудайра бе също толкова безмилостен, Рейко би предпочела Сано да се изправи срещу него, защото Янагисава я плашеше повече. Именно той, а не владетелят Мацудайра бе заговорничил в миналото, за да унищожи Сано. Ако съпругът й обвинеше Янагисава в убийство, това щеше да сложи край на тяхното примирие.

— Фактът, че дворцовият управител е замесен, не изчиства подозренията от близките на Макино — отбеляза Рейко. — Според това, което ми каза току-що, те са разполагали с най-очевидната възможност да убият Макино. А историите им за онази нощ представляват сериозно основание за съмнения. Не можеш ли да упражниш по-голям натиск, за да ги принудиш да ти кажат истината?

— Ще опитам, но прекомерната настоятелност може да предизвика фалшиви признания. Аз искам истината за това престъпление.

Рейко подбра следващите си думи с изключителна предпазливост:

— Ако един от семейството се окаже виновен, това би разрешило редица проблеми.

Сано кимна, тъй като разбра намека й в смисъл, че той би могъл да спечели, ако стовари вината за убийството върху домакинството на Макино.

— Аз няма да рискувам да накажа за убийството невинен човек — тонът му бе непреклонен. — Дори и това да е в мой интерес.