Лора Роуланд - Цуамоно

— Съжалявам — каза тя смирено и се обърна към Кикуко. — Иди си в стаята, миличка.

Обикновено хрисима и послушна, сега Кикуко се вкопчи в ръкава й. Веселото й изражение посърна.

— Остава тук с теб.

Госпожа Янагисава си даде сметка, че дъщеря й ревнуваше заради новите й взаимоотношения с дворцовия управител. На Кикуко й бе дошло до гуша да бъде отблъсквана заради някакъв мъж, който за нея бе просто враждебен непознат и нищо повече; тя не разбираше защо трябваше да дели майка си с него. Но въпреки че й бе безкрайно неприятно да я наскърбява, госпожа Янагисава не можеше да позволи на дъщеря си да застане между нея и съпруга й.

— Трябва да отидеш — каза тя, побутвайки Кикуко към вратата.

— Аз не иска ходи! — изкрещя Кикуко и избухна в ридания.

— Махни я от тук! — извика дворцовият управител вбесен.

Подвластна на отчаяното желание да запази оскъдното си място в живота му, госпожа Янагисава отнесе изпадналата в истерия Кикуко от кабинета и я тикна в ръцете на една прислужница, която минаваше по коридора.

— Отнеси Кикуко чан в стаята й.

Докато прислужницата я носеше натам, Кикуко не преставаше да крещи:

— Мама, мама!

Съпротивявайки се на порива да се втурне след обичната си дъщеря, госпожа Янагисава се върна при съпруга си. Той крачеше из стаята с бързи, неспокойни стъпки както всеки път, когато бе разтревожен.

— Ако се случи още веднъж, ще изпратя това изчадие някъде далеч — заяви той.

Госпожа Янагисава притисна длан до гърлото си. Да прокуди собственото си дете и да я отдели от Кикуко! Жестокостта му я прониза болезнено и тя внезапно си спомни за сведенията на шпионите си от къщата на Рейко, които й бяха описали как Сано лудува и си играе с Масахиро. Сано обожаваше детето си. Сано никога не би се държал с Рейко така, както се държеше с нея дворцовият управител. Според шпионите й Сано любеше страстно Рейко почти всяка нощ. На Рейко не й се налагаше да се държи като куче, молещо за огризки от любов. Госпожа Янагисава кипеше от гняв и омраза към Рейко, която разполагаше с повече щастие, отколкото й се полагаше.

— Простете — каза тя, коленичи и смирено се поклони на съпруга си. — Ще се погрижа занапред Кикуко да се държи прилично.

— Това се отнася и за теб — отсече дворцовият управител, без да престава да крачи. — Не желая повече ядове точно сега.

— Няма да се повтори, господарю — изрече тя едва чуто. — Зная, че напоследък сте много угрижен.

Той се спря и я прониза с поглед.

— И откъде знаеш?

Госпожа Янагисава не искаше да го ядосва повече, като му признаеше, че го наблюдава скришом.

— Аз… аз дочух разговор за вас и владетеля Мацудайра.

Дворцовият управител се изсмя подигравателно на нескопосаната й лъжа. Тя с ужас осъзна, че той най-вероятно знае, че тя го шпионира. Сигурно смяташе обсебването й за безобидна шега. Защо иначе ще й позволява да нарушава уединението му? Мигайки отчаяно, за да прогони сълзите на унижение, отново си помисли със завист за Рейко, която бе довереница на Сано.

— Истина е, че владетелят Мацудайра е най-важният ми проблем — каза дворцовият управител. — Ако не го победя, ще бъда изхвърлен от бакуфу, прогонен от Едо… или екзекутиран.

Госпожа Янагисава едва се сдържа да не възкликне от ужас. Въпреки че подслушваше често, нямаше представа, че нещата са толкова зле. Идеята обичният й съпруг да изчезне завинаги бе твърде кошмарна, за да разсъждава над нея. Вместо това тя бе твърдо решена да превърне бедата в триумф и за двама им.

— Господарю…

Самонадеяността на онова, което възнамеряваше да каже, за момент я изпълни с колебание. Дворцовият управител я погледна с гримаса, изразяваща досада и насмешка. Тя изрече припряно:

— Господарю мой, позволете да ви помогна.

Дворцовият управител повдигна вежди изненадан.

— Неприятностите ми са свързани с политика и война. Това не е женска работа. Какво би могла да направиш срещу враговете ми?

Госпожа Янагисава предполагаше колко нищожна, слаба и безполезна изглеждаше в очите му и в целия мъжки свят. Тя нямаше и най-малка представа, как би могла да му бъде в услуга за постигане на целите му. Но непознато, чисто физическо усещане за мощ я заля като магия, родена от нейните желания и надвисналата над него смъртна опасност. Тя се изправи, застана пред него, погледна го право в очите и заяви:

— Ще бъдете изненадан от онова, което мога да сторя.

Дворцовият управител се втренчи в нея слисан, сякаш също бе почувствал магията. После й отправи усмивка, изпълнена с такова одобрение и неизказаност, че тя потръпна от сексуална възбуда.