Лора Роуланд - Цуамоно

— Няма да го научи от нас — заяви Мори.

— Но Дакуемон и владетелят Мацудайра ще му кажат, ако вече не са го сторили — възрази Янагисава. — Те ще хукнат да спасяват собствената си кожа, обвинявайки мен. Аз ще стана основният му заподозрян. Той е като куче, което няма да пусне кокала дори и с риск за живота си.

— Какво ще правим? — попита Като, а подобното му на пергамент лице бе сбръчкано от тревога.

— Очевидната посока на действие е да спечелим Сано на наша страна — отвърна Янагисава. — Но в случай че не успеем, ще имаме нужда от резервен план, за да отклоним подозренията му и в същото време да отслабим позициите на Мацудайра.

В този момент Янагисава чу стъпки в коридора, които приближаваха по специалния дървен под, направен така, че когато някой ходи по него, да издава високи, наподобяващи силно цвърчене звуци. На пръсти се брояха хората, които се допускаха в личните му помещения, и Янагисава разпозна единия от тях по вървежа. Той освободи Като и Мори. Щом двамата си тръгнаха, той извика през отворената врата:

— Влез!

В стаята влезе синът му Йоритомо — седемнайсетгодишен юноша, същинско копие на баща си от младежката му възраст. Имаше същото деликатно телосложение и впечатляваща красота. Но походката му бе несигурна, а изражението му носеше неизменната сянка на съмнение в собствените му сили. Притежаваше мило излъчване на уязвима невинност, наследено от майка му — роднина на Токугава и бивша придворна дама в двореца, с която Янагисава бе изживял мимолетна любовна връзка.

Когато момъкът коленичи предпазливо пред Янагисава и се поклони, дворцовият управител почувства към него собственическа привързаност. Момчето докосваше нежна, скрита струна в сърцето му. Общата им кръв ги бе свързала завинаги. А и Йоритомо не беше просто плод на слабините му, а неговото средство към върховната власт.

— Искрени извинения, че прекъсвам работата ви, почитаеми татко — гласът на Йоритомо представляваше слабо, незряло ехо на тембъра на Янагисава. — Но си помислих, че трябва да ви уведомя — шогунът наредил да отида при него.

— Отлично — отвърна Янагисава. — Това е за пети път този месец. Шогунът все повече те харесва.

А всеки миг, прекаран с Йоритомо, бе отнет от времето му с Дакуемон — според слуховете несъмнения наследник. Когато шогунът обявеше официално своя избраник, Янагисава искаше това да е неговият син, а не племенникът на Мацудайра.

— Ти свърши великолепна работа, като успя да привлечеш към себе си вниманието на нашия господар.

Йоритомо се изчерви от удоволствие при този комплимент. Янагисава си спомни за посещенията в уединената вила в провинцията, където бе държал момчето и майка му. Йоритомо не бе единственото дете, което Янагисава издържаше по този начин — той имаше петима синове, всички те от различни жени, които живееха в отделни домакинства. Той редовно посещаваше всяка една от тях, налагайки се като авторитетна фигура, и ги наблюдаваше, за да види дали можеше да извлече някаква полза. Но Йоритомо бе не само онзи, който най-вероятно щеше да привлече шогуна; от най-ранно детство той бе и най-привързаният към баща си.

Навремето всеки път, когато Янагисава ги посещаваше, малкото момченце се устремяваше с несигурни крачета към Янагисава, разперило ръчички. По-късно Йоритомо рецитираше на баща си училищните си уроци и му показваше уменията си по бойни изкуства. И с двете се справяше отлично, но после вече стоеше, вцепенен от страх, очаквайки оценката му. Ако Янагисава критикуваше изпълнението му, той едва сдържаше сълзите си; ако го похвалеше, засияваше, сякаш бе получил божия благословия. Неустоимото му желание да угоди на Янагисава продължаваше и до днес. То бе трогателно за дворцовия управител и причина Йоритомо да бъде неговият най-добър шанс да постави свой син начело на следващия режим и да управлява чрез него цяла Япония.

Сега Йоритомо каза хрисимо:

— Благодарен съм ви за похвалата, уважаеми татко, но аз не я заслужавам. Вашите уроци са причина за всеки мой успех, който съм постигнал пред шогуна.

Преди няколко години Янагисава бе наел един от най-добрите мъже проститутки в Едо да обучи Йоритомо в изкуството на мъжката любов. Макар че Йоритомо нямаше вроден вкус към нея, той покорно изпълни поредното си задължение и овладя техниките, които шогунът харесваше най-много. Когато предната година Янагисава бе представил сина си на шогуна и тайно бе наблюдавал двамата в спалнята, Йоритомо се бе справил с майсторство, което бе очаровало шогуна.