Лора Роуланд - Цуамоно

— Може да се окаже, че нямам друг избор — отвърна Сано.

Честта го задължаваше да доведе докрай разследването, независимо от последствията. Бе стигнал до кръстопът в диренията си. Едното разклонение водеше към Дакуемон и владетеля Мацудайра и до гибелен сблъсък с тях, в случай че установеното от него ги свържеше с убийството на Макино. Другото разклонение сочеше към нов заподозрян, който можеше да се окаже също толкова опасен.

Дакуемон се ухили.

— Сосакан сама, вашият избор е дали да подложите врата под острието на палача, или да влезете в огъня. Защото и вие, и аз знаем, че освен мен има друг човек, който възпрепятства разследването. Човек, който би направил всичко, за да не позволи на един толкова важен съюзник да дезертира… или за да накаже предателя.

— Едно предателство от страна на Макино предоставя на дворцовия управител Янагисава мотив за убийство — отбеляза Сано.

— Това би го поставило в твърде неблагоприятно положение по отношение на клана Мацудайра — каза Хирата.

Двамата вървяха през войсковия лагер в обособената територия на Токугава, все по-далеч от имението на владетеля Мацудайра. Отани ги следваше плътно, а Ибе вървеше след тях. Тъмни облаци все така забулваха небето, вещаейки още дъжд. Откъм скупчилите се около огньовете или в палатките войници долитаха приглушени разговори и смях.

— Дезертирането на Макино може да е коствало на Янагисава контрола върху режима — побърза да добави Отани, опитвайки се да отмие позора от своя господар и да го изсипе върху врага.

— А аз си помислих, че в този случай за първи път Янагисава е вън от подозрение — каза Хирата.

— Господарят не е виновен за убийството — заяви Ибе, но в тона му вече не звучеше доскорошната убеденост.

Сано хвърли поглед зад себе си и забеляза колко смачкан и окаян изглеждаше Ибе. Вероятно изпитваше ужас от това, как господарят му щеше да отговори на намеците на Дакуемон. При все това Сано разбираше, че колкото и зле да изглеждаха нещата за Янагисава, неговата роля в убийството бе спорна.

— Въпросът за вината или невинността на Янагисава зависи от две неща — заяви той. — Първо, главният старейшина Макино действително ли се е канел да дезертира, и, второ, Янагисава знаел ли е за това.

— Ако не е знаел… или Дакуемон е излъгал… тогава той не е имал причина да убива Макино — в гласа на Ибе звънна надежда. — Според него Макино е продължавал да бъде негов съюзник.

— Дори и да е казал истината за дезертьорството, Дакуемон твърди, че е било тайна — спомни си Хирата. — Според него Янагисава няма откъде да е знаел.

Въпреки това обаче иска да повярваме, че Янагисава го е убил, задето го е предал.

— Думите на Дакуемон бяха, че би трябвало само той, чичо му и Макино да знаят тайната, но на практика няма такава тайна, която може дълго да остане скрита от Янагисава — каза Отани. — По-добре да не пилеем време в безсмислени дискусии. Има един начин да разрешим въпроса — като обвиним Янагисава публично и чуем какво има да каже за свое оправдание.

Отани бе заслепен от нетърпението да унищожи дворцовия управител.

— Още е твърде рано — заяви категорично Сано. — Преди да се изправя срещу Янагисава, теорията, че Макино е възнамерявал да дезертира, трябва да бъде проверена. Не можем да се доверяваме на Дакуемон, защото той самият продължава да бъде заподозрян. Нито на владетеля Мацудайра, тъй като той и племенникът му са от една и съща страна. Няма да им позволя да ме използват като оръдие, с което да унищожат своя противник, който може да се окаже невинен.

Тутакси му хрумна, че „невинен“ бе твърда нелепа дума за описание на Янагисава, който бе виновен за толкова много неща. И все пак нямаше да бъде честно да понесе наказание за престъпление, което може би не бе извършил. А ако възнамеряваше да се изправи срещу могъщия Янагисава, нарушавайки примирието помежду им, което го закриляше вече три години, Сано трябваше да се приготви за битка на живот и смърт.

— Преди да вляза в огъня, искам да се въоръжа с достатъчно улики срещу Янагисава — заяви той.

Уединен двор в крепостта Едо ограждаше имението на дворцовия управител Янагисава. В наблюдателните кули и върху високите каменни зидове стояха стражи със стърчащи над главите им остри копия и охраняваха имението срещу евентуални нарушители. Къщата представляваше лабиринт от свързани едно с друго крила, които бяха заобиколени от постройките на васалите. Навътре, в строго охраняваната й сърцевина се намираха покоите на дворцовия управител. В кабинета, където една цяла стена бе покрита с картата на Япония, Янагисава седеше на бюрото си върху по-висок подиум. Под подиума бяха коленичили двама мъже — Като Кинхиде, съветникът на шогуна по финансовите въпроси, член на съвета на старейшините и един от основните съратници на Янагисава, и Мори Ейгоро, главният васал на Янагисава.