Лора Роуланд - Цуамоно

— Какви са сведенията за военния ми бюджет? — попита Янагисава.

Като разпъна един свитък върху бюрото. Той имаше широко благо лице, чиито очи и уста наподобяваха цепки върху изтъркана кожена маска.

— Ето ви баланса за днес. А това тук са налозите, които очакваме от съюзниците си.

Опрял брадичка на дланта си, Янагисава свъси вежди над сумата. Владетелят Мацудайра със сигурност имаше много повече във военната си хазна. Янагисава се бореше със съмненията си, доколко разумно бе да предизвиква владетеля Мацудайра. И все пак бе твърде късно за опасения. А решителността бе спечелила много битки при наличие на съкрушителни предимства.

— С какви войски разполагаме? — попита Янагисава.

— На настоящия етап пет хиляди в Едо — отвърна Мори. — И в момента от провинцията насам пътуват още около две хиляди.

Жилавото му и мускулесто телосложение контрастираше със сипаничавото му лице, подпухналите очи и излъчването на разпуснатост. А владетелят Мацудайра разполагаше с цялата армия на Токугава. Янагисава дръпна от сребърната си лула, опитвайки се да успокои нервите си. Въздухът в стаята вече бе замъглен и лют от пушека. Вероятно крахът му бе започнал.

— Как върви акцията за прочистване на бакуфу от противниците ни? — попита той.

Като представи свитък със списък на злодумниците и посочи три имена:

— Тези вече ги няма. Убедих ги да приемат постове в далечния Север. Решиха да не залагат на това, че ако се присъединят към владетеля Мацудайра, той ще осигури закрила на семействата им от вас — пръстът на Като докосна едно име в началото на списъка. — Като му кажа как вече съм установил, че краде и продава ориз от именията на Токугава, той никога няма да вдигне ръка срещу вас.

Известно удовлетворение уталожи страховете на Янагисава:

— Много добре. Докъде стигнахме с набирането на съюзници?

Мори отвори трети свитък и посочи четири имена в края на списъка:

— Вчера тези хора се заклеха във вярност към вас.

— Жалко, че не притежават повече войска или богатство — изрази съжаление Като.

— Повечето хора, които разполагат с власт и пари, отдавна вече са взели страна — рече Янагисава. — Малко са тези, които все още са на разположение. Макар че има едно особено важно изключение.

— Сано Ичиро? — попита Като.

Янагисава кимна.

— Но Сано се е противопоставял на всички наши опити да го спечелим — отбеляза Мори. — Мисля, че е загубена кауза.

Янагисава каза:

— Ще видим дали е така. Има един човек, когото спокойно вече можем да зачеркнем от списъка.

Янагисава взе една четчица от бюрото си, топна я в туша и прокара линия през името на главния старейшина Макино.

— Какво щастие за нас, че умря точно сега — отбеляза Като.

— Наистина — потвърди Мори. — След като реши да се присъедини към фракцията на владетеля Мацудайра, за нас той се превърна в смъртна заплаха.

— Вие така и не ми казахте как разбрахте за намеренията му да дезертира? — обърна се Като към Янагисава.

— Макино взе да ми намеква, че иска да му дам повече пари и власт срещу подкрепата му — рече Янагисава. — Не обръщах внимание на намеците му, защото той вече бе получил онова, което му се полагаше, но знаех, че ще се опита да задоволи алчността си другаде.

— Затова го държахме под наблюдение — намеси се Мори. — Нашите шпиони го засякоха няколко пъти да разговаря с Дакуемон.

— Напоследък Макино видимо се страхуваше, че нашият лагер ще загуби — продължи Янагисава. — Като прибавихме алчността, страховете и връзките му с врага, заключихме, че в най-скоро време ще ни предаде.

В очите на Като блесна възхищение от проницателността на Янагисава.

— Макино можеше да причини толкова вреди, като шпионира за владетеля Мацудайра, преструвайки се, че все още ни е верен. Хубаво стана, че го разкрихте навреме.

— Можем само да сме благодарни, че някой го е отстранил и ни е спестил неприятностите — каза Мори.

Янагисава наблюдаваше как събеседникът му избягваше да го погледне. Въздухът бе наситен с подозренията им, че той е причината за сполетелия ги късмет. Фактът, че бе научил за предателството на Макино, му предоставяше достатъчно основателна причина да желае смъртта на доскорошния си съратник. А внедреният в имението на Макино негов шпионин предполагаше възможност да извърши убийството. Но Янагисава не отговори на неизречения им въпрос, дали е виновен или невинен. Той не би признал, че е извършил престъплението, дори и на най-доверените си хора, тъй като беше наясно, че в следващ момент те можеха да го предадат както Макино. Но пък и нямаше намерение да настоява, че е невинен, защото искаше да смятат, че е способен да убие всеки, който го предадеше. Заплахата бе най-силното му средство за контрол върху подчинените.