Лора Роуланд - Цуамоно

„В случай, че тази история е истина“, помисли си Сано.

— Кой, освен теб знаеше, че Макино е имал намерение да мине на противниковата страна?

— Чичо ми — отвърна Дакуемон.

Сано погледна към владетеля Мацудайра, който кимна. Сано си даде сметка, че през цялото време чичото е знаел, че племенникът му е бил на местопрестъплението. Пък и той никога не бе твърдял обратното.

— Някой друг знаеше ли за дезертьорството?

Дакуемон поклати глава:

— Смятахме да го запазим в тайна.

— Защо?

Дакуемон изкриви устни в лукава усмивка.

— По-добре беше дворцовият управител Янагисава да не знае, че Макино е станал предател. Искахме да използваме Макино като шпионин във вражеския лагер.

— В такъв случай разполагам единствено с вашата дума — твоята и на чичо ти, че Макино действително е предал дворцовия управител и е преминал на ваша страна — заключи Сано.

Дакуемон сви рамене, без изобщо да се притесни от намека на Сано, че той и чичо му са изфабрикували цялата история.

— Това е истината.

— А истина ли е също, че онази нощ ти и Макино сте се скарали? — попита Сано, припомняйки си онова, което му бяха казали пазачите. — Да — отвърна без колебание Дакуемон. — Макино искаше подкуп в замяна на верността си. Беше повече, отколкото бях готов да платя. Взехме да се пазарим за сумата. Накрая се разбрахме.

Но Сано предположи, че Дакуемон би могъл да измисли това обяснение, защото бе наясно с манията на Макино относно сигурността и е предвидил, че няма начин някой шпионин в къщата да не е чул разпрата. Може би Макино е възнамерявал да дезертира, но когато Дакуемон е отказал да плати искания подкуп, главният старейшина е променил решението си. Дакуемон не би се примирил със загубата на един потенциален главен съюзник и е видял предимството в това да отстрани Макино. След смъртта на Макино и отслабеното влияние на дворцовия управител върху шогуна Дакуемон би се сдобил с още по-добър шанс за наследяване на титлата. Убийството на един хилав и безпомощен старец би могло да му осигури мястото на оглавяващ следващия режим.

— И какво стана после?

— Сбогувахме се — отвърна Дакуемон. — И си отидох вкъщи.

— Веднага ли напусна имението? — попита Сано. Когато Дакуемон кимна, той добави: — Никой не те е видял да си тръгваш.

Дакуемон се изкиска.

— Скроих малък номер на пазачите и поех напряко. Има една врата в задния зид. Малка, обрасла с бръшлян и залостена. Съмнявам се, че изобщо са я използвали някога. Вероятно пазачите дори не знаят, че съществува. Онази нощ никой не я охраняваше. Измъкнах се през нея, без изобщо да разберат.

Сано си набеляза мислено да провери тази порта, която отсега бе сигурен, че щеше да открие.

— След като стражите не подозират за съществуването на тази врата, ти откъде знаеш за нея?

— Отрасъл съм в крепостта Едо. Когато бях момче, изследвах всяко кътче от нея. Забавлявах се, като се промъквах на разни чужди места — Дакуемон се усмихна на детската си дързост. — Влизал съм в повечето имения, включително в това, в което сега живеете вие. Между другото по-добре заковете онзи капак от външната страна на кухнята, която води към избата, ако вече не сте го сторили — той се засмя на озадаченото изражение на Сано и добави: — Аз съм длъжен да познавам крепостта Едо по-добре от всички.

Възможно бе знанията му, както и талантът да се промъква незабелязано да му бяха свършили добра работа. Сано си представи как Дакуемон се прокрадва обратно до покоите на главния старейшина, докато Тамура и стражите го издирват, как пребива Макино до смърт и после бяга през своя таен изход.

— Има улики, че някой се е промъкнал в личните помещения на Макино — поясни Сано. Ако Дакуемон се е върнал да убие Макино, той не би могъл да влезе през вратата, тъй като стражите щяха да го видят.

— Не съм бил аз — заяви Дакуемон с безцеремонно безгрижие. — И не съм убил Макино. Той беше жив, когато напуснах имението.

— Можеш ли да докажеш невинността си? — попита Сано.

— Не, но имате думата ми. А моята дума има доста голяма тежест все още.

Самодоволната усмивка на Дакуемон намекваше за връзката му с шогуна. Сано знаеше, че той не е покорен сексуален роб на своя господар, а мъж, който използва тялото и чара си като оръжия, за да постигне желанията си.

— Ще е голяма грешка, ако племенникът ми бъде обвинен в убийство — заяви владетелят Мацудайра недвусмисления намек, че шогунът ще закриля Дакуемон и ще накаже Сано за охулване на любовника му.