Лора Роуланд - Цуамоно

Владетелят Мацудайра огледа пушката, после я вдигна и се прицели. Облото черно дуло сочеше право в Сано, който си даде сметка, че владетелят Мацудайра складираше муниции, подготвяйки се за гражданска война. В следващия миг владетелят Мацудайра сведе оръжието.

— А, сосакан сама — възкликна той със сърдечна, изпълнена с очакване усмивка. — Дошли сте да ми съобщите новини относно разследването си?

Сано се поклони.

— Да, владетелю Мацудайра — отвърна той с неприятното съзнание, че информацията, която носеше, нямаше да се хареса.

Тогава владетелят Мацудайра забеляза Ибе и помръкна от гняв.

— Какво прави той тук? Как смеете да ми водите член от вражеската фракция?

— Спазвам споразумение, според което разследването ми трябва да се надзирава както от ваш представител, така и от представител на дворцовия управител.

Върху лицето на Мацудайра се изписа ненавист, породена от онова, което бе проумял.

— И значи разследването ви е довело тук. Да не би да сте хвърляли жребий с дворцовия управител Янагисава? Той ли ви прати да ми припишете убийството на главния старейшина Макино?

— Не — отвърна Сано. — Аз служа единствено на шогуна. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но съм тук, защото открих доказателства, които замесват в убийството член на вашия клан.

— Какъв член? — попита владетелят Мацудайра подозрително. — Какви доказателства?

— Племенникът ви Дакуемон — отвърна Сано. — Той е посетил главния старейшина Макино точно в нощта на убийството.

Стражите в имението бяха потвърдили, че Дакуемон е бил на посещение при Макино, и изглежда, казваха истината. Освен това бяха споменали, че са чули двамата да се карат. Макар че изражението на владетеля Мацудайра бе станало каменно и непроницаемо, Сано усети тревогата му, че племенникът му е сред заподозрените в убийство. Ибе наблюдаваше владетеля Мацудайра с неприятна усмивка, която свидетелстваше за удоволствието, което изпитваше от това, че врагът на господаря му е в опасност.

— Подозирам в тази история намесата на дворцовия управител — заяви владетелят Мацудайра. — Всички подчинени на главния старейшина са лакеи на Янагисава. Той ги е подучил как да забъркат племенника ми.

— Възможно е — съгласи се Сано. — Но аз съм длъжен да разследвам всяка възможна улика. Затова трябва да ви помоля да ми позволите да говоря с Дакуемон.

— Изключено — отсече владетелят Мацудайра, а тонът му бе отбранителен и в същото време непреклонен. — Дакуемон не е убил главния старейшина Макино. Няма да ви позволя да се отнесете с него като с престъпник.

— Ако Дакуемон е невинен, за него ще е от полза да изложи събитията от своята гледна точка — каза Сано.

Владетелят Мацудайра отхвърли съждението с яростен жест.

— Тази история има само една гледна точка — враговете ми ме нападат чрез Дакуемон. Няма да го разпитвате, и толкоз!

— Ако ми забраните да му задам въпросите си, това само ще ме накара да смятам, че и двамата имате какво да криете.

Сано си даваше сметка, че думите му граничат с открито обвинение. В погледа, който му отправи владетелят Мацудайра, се четеше приближаваща опасност.

— Изобщо не ме е грижа какво си мислите! — прозвуча между гневно стиснатите му устни стоманеният глас на владетеля Мацудайра. — Няма да допусна да подложите на гонения клана ми!

— Много добре. В такъв случай трябва да уведомя шогуна, че племенникът ви е бил на местопрестъплението и вие го прикривате, като възпрепятствате разследването ми. Негово превъзходителство може сам да си направи изводите относно Дакуемон.

Владетелят Мацудайра се втренчи в Сано разгневен и в същото време обезпокоен. И двамата знаеха, че шогунът рядко правеше сам своите изводи. В този случай дворцовият управител щеше да побърза да му ги внуши. Янагисава щеше да направи каквото зависеше от него, за да убеди шогуна, че присъствието на Дакуемон на местопрестъплението и нежеланието на чичо му да предостави възможност на разследващите да разговарят с него са доказателства за вината му.

— Няма да уведомявате шогуна за племенника ми! — отсече владетелят Мацудайра.

Тонът му заплашваше с кървава разправа, в случай че Сано откажеше съдействие.

— Ако той не го стори, аз няма да се поколебая — обяви Ибе.

Владетелят Мацудайра отправи към него презрителен поглед, след което погледна Сано и Хирата със съжаление. После даде знак на помощниците си.

— Убедете ги, че е в техен интерес да се съобразяват с желанията ми.