Лора Роуланд - Цуамоно

— Добре — отстъпи Тамура. — Освен мен, съпругата, наложницата и госта на главния старейшина Макино в покоите му имаше и друг човек.

Сано се втренчи в Тамура, без да повярва на думите му. Никой от обитаващите имението, разпитани от Хирата, не бе споменал за пети човек около Макино. Дали Тамура бе скрил този факт, запазвайки го като резерва подобно на генерал във военно време, който трупа муниции, в случай че врагът се приближи твърде много? Или бе изфабрикувал нов заподозрян, за да прикрие собствената си вина?

— И кой е той? — попита Сано.

— Мацудайра Дакуемон — отвърна Тамура. — Това е племенникът на владетеля Мацудайра.

Младият мъж бе последният най-предпочитан любовник на шогуна и според слуховете — неговият избраник за наследник на режима. Освен това бе страстен поддръжник на стремленията на чичо си към властта и отявлен противник на оглавяваната от Янагисава фракция, към която бе принадлежал и Макино.

При този гибелен обрат на разследването Сано бе обзет от силно безпокойство. Тревога изостри чертите на Отани, разбирайки, че господарят му току-що бе свързан с убийството.

— Какво е търсил тук Дакуемон? — попита Сано.

— Беше дошъл да посети господаря — отвърна Тамура.

Сано не можеше да си представи Макино да допусне член на вражеския лагер в имението си, а какво оставаше за личните му помещения.

— А ти защо не съобщи за това по-рано? И защо никой не ни каза?

— Главният старейшина Макино ни беше наредил да пазим посещението в тайна — отвърна Тамура. — Бяхме длъжни да се подчиним на заповедта му, дори и след смъртта му.

— Тогава защо ми го казваш сега?

— Защото реших, че случай като този оправдава неподчинението ми. Възможно е племенникът на владетеля Мацудайра да е убил господаря ми. Не мога повече да мълча за посещението му.

Тамура излъчваше убеденост в правотата си. Докато Сано го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да прецени честността му, Тамура добави:

— Пазачите ще потвърдят, че Дакуемон беше тук, веднага щом им наредя да го сторят.

Сано възнамеряваше да разговаря с тях, макар че очакваше те да кажат онова, което Тамура им заповядаше, без значение, дали бе истина или не.

— Хайде сега да ми разкажеш за тази визита. Кога да смятам, че се е състояла?

— Веднага след вечеря — отвърна Тамура, без да обръща внимание на скептичния тон на Сано. — Всички вече напускаха салона за угощения, когато един слуга дойде при мен и ми каза, че Дакуемон е при портата и иска да се срещне с главния старейшина Макино. Аз излязох навън и попитах Дакуемон каква е целта на посещението му. Той отвърна, че главният старейшина Макино му бил пратил съобщение, с което го канел на гости. Оставих го да изчака и отидох да уведомя господаря. Той ми каза да въведа Дакуемон в личните му помещения. Аз го посъветвах да не пуска в дома си член на опозицията — Тамура хвърли враждебен поглед към Отани. — Но това бе един от онези случаи, в които главният старейшина Макино бе решил да пренебрегне съвета ми. Заповяда ми да доведа Дакуемон. Каза ми, че имали лична работа и не бивало да бъдат безпокоени. Тъй че аз се върнах за Дакуемон и го отведох в кабинета на главния старейшина Макино, след което ги оставих сами.

— После какво се случи? — попита Сано.

— Тръгнах на обичайния си обход. По-късно стражите при покоите на главния старейшина ми казаха, че Дакуемон току-що си е тръгнал — Тамура направи гримаса на отвращение. — Глупаците го бяха пуснали да си ходи, макар че имаше строга разпоредба никой външен да не се движи без придружител. Аз незабавно събрах пазачите, които охраняват имота, и разпоредих издирването на Дакуемон. Нямаше го никъде. Стражите при портата изобщо не го бяха видели да излиза. И досега никой не знае как е излязъл.

— Значи ми казваш, че племенникът на владетеля Мацудайра е имал възможност да се движи необезпокояван из имението? — Сано бе схванал скрития смисъл на думите му.

— Да. Може би, докато сме били заети с издирването му, той се е промъкнал обратно в жилището на господаря — в гласа на Тамура звучеше скрит намек. — Може би си е свършил работата с главния старейшина Макино.

— А може историята ти да е пълна измислица — възрази Сано.

Следователят нямаше доверие на Тамура, нито на мотивите му да я разкаже; освен това налице бяха твърде много неизяснени подробности, в това число защо Дакуемон бе дошъл в имението и как така после бе изчезнал безследно.

— Вие и бездруго трябва да я проверите, нали? Това ще ви създаде работа за известно време. А сега моля да ме извините, но трябва да се върна към погребалния ритуал, посветен на господаря ми.