Лора Роуланд - Цуамоно

Той се поклони и влезе в къщата. Сано се обърна към своя копой:

— Какво ще кажете за това?

— Тамура лъжеше — отсече Отани и макар че резкият му глас прозвуча убедително, в проницателните му очи проблесна страх. — Племенникът на моя господар никога не е посещавал главния старейшина Макино.

— Знаете ли това със сигурност?

— Не — призна Отани. — На мен обаче ми се струва, че Тамура лично е сложил край на живота на Макино сан и сега се опитва да си спаси кожата, като набеждава враговете на дворцовия управител.

Подпухналото му лице бе лъснало от пот въпреки студа. Той осъзнаваше пределно ясно, че ако подозрението накърнеше честта на клана Мацудайра, щяха да пострадат всички негови членове. Тези мисли вече бяха хрумнали на Сано, но той не можеше да ги приеме безрезервно също както и историята на Тамура.

Придружаван от Ибе, Хирата дойде при Сано и Отани на верандата. Хирата бе сдържан, а Ибе се усмихваше язвително. Хирата разказа как бе установил, че откъснатият ръкав е от кимоно, което бе открил в стаята на наложницата Окицу. Изтъкна и съмнителното алиби, което двамата му бяха предложили.

— Ето защо Кохейджи ми се стори познат — възкликна Сано. — Гледал съм го в една пиеса.

После Хирата обясни как Окицу бе припаднала по време на разпита му и как Кохейджи бе избягал.

— Пратил съм детективи да го издирват — каза Хирата. — А лекарят на крепостта Едо сега е при Окицу, която все още не се е свестила.

Унилият тон на Хирата подсказа на Сано, че той очакваше да бъде порицан за резултатите от разследването му. Сано наистина се запита дали Хирата не би могъл да се справи и по-добре, но Хирата бе открил произхода на ръкава и се бе натъкнал на информация, която можеше да се окаже ценна. А и Сано не би си позволил да критикува Хирата пред надзорника им.

— Актьорът и наложницата могат да почакат — каза му той. — Имаме нов вероятен заподозрян.

Той описа как Тамура бе замесил в убийството племенника на владетеля Мацудайра. Тъжният поглед изчезна от очите на Хирата и в тях проблесна жив интерес. Ибе мушна с лакът Хирата.

— Видя ли? Не ти ли казах? Актьорът и момичето може да са имали нещо наум, но никой от тях не е и убил главния старейшина Макино. Убиецът е точно там, където се опитах да те насоча — в лагера на Мацудайра.

— Не го слушайте, сосакан сама — възкликна Отани, вперил гневен поглед в Ибе. — Той просто следва заповедите на господаря си да напада владетеля Мацудайра.

— Ти да не би да се страхуваш, че господарят ти се е устремил към бездната и ще те повлече със себе си? — злорадстваше Ибе. — Би трябвало!

Между Отани и Ибе избухна свада, изобилстваща с обиди и закани.

— Достатъчно, престанете и двамата! — заповяда Сано тъй властно, че те застинаха в гневно мълчание.

— Нещо странно се е случило в имението онази нощ, но може би съпругата, наложницата, актьорът и главният васал на Макино сан наистина не са единствените замесени — отбеляза Хирата. — Каква е следващата ни стъпка?

— Ще пратя детективи да проверят историята на Тамура за Дакуемон, като разпитат всички, които са били в имението в нощта на убийството. А междувременно… — колкото и да се ужасяваше от последствията на онова, което трябваше да стори, Сано добави: — Ние ще проведем разговор с племенника на владетеля Мацудайра за вярност.

Политическият смут бе оставил своя тягостен отпечатък върху уединения район във вътрешността на крепостта Едо, където живееха изтъкнати членове на клана Токугава. Спокойните до преди време, оградени с декоративни градини терени сега бяха изпълнени с палатки, разпънати, за да подслонят армията, която владетелят Мацудайра бе довел от своята провинция. В този лагер стотици бездействащи войници пиеха, разпалваха крамоли и играеха карти. Конете им бяха прибрани в приспособени за целта временни конюшни. Дим от стъкнати за готвене огньове почерняше въздуха. Докато вървеше из района, придружен от Хирата, Отани и Ибе, Сано усети острата воня от нужниците.

В имението на владетеля Мацудайра стражите отнеха оръжието на сосакан сама и спътниците му и ги поведоха към оръжейните складове. Те бяха разположени около малък двор и представляваха измазани с хоросан и обезопасени срещу огън постройки с метални врати и покрити с капаци прозорци. Владетелят Мацудайра и неколцина от хората му стояха пред една от тях, а носачи внасяха вътре дървени сандъци. Един от застаналите наблизо помощници отвори капака на един от тях и извади от него дълъг аркебуз 7 7 Ръчно огнестрелно оръжие с дулно зареждане и фитилно запалване — Б.пр. .