Лора Роуланд - Цуамоно

— Чу ли някакви шумове от стаята на главния старейшина Макино?

Тамура се бе втренчил мрачно в дъжда.

— Никакви.

— Главният старейшина Макино е бил пребит до смърт в жилището му, което е съседно на твоето, а ти не си чул нищо? — попита Сано скептично.

Тамура изви устни в безмълвно упорство.

— Ще ми се да бях. Тогава щях да се събудя и да я спася господаря.

Все така обзет от съмнения, Сано попита:

— В добри отношения ли беше с главния старейшина Макино?

— Много добри — в гласа на Тамура звънна гордост. — Служих му вярно в продължение на трийсет години и през двайсет от тях бях негов главен васал. Нашите два клана са свързани от три века. Предаността ми към него беше безусловна. Ако не вярвате на думите ми, просто разпитайте наоколо.

Сано щеше да го стори. Той възнамеряваше да провери сведенията и миналото на всички заподозрени.

— Някога имало ли е каквото и да било неразбирателство между теб и Макино сан?

Тамура стрелна Сано с раздразнение:

— Разбира се. Няма хора, живели и работили заедно трийсет години в съвършен сговор. Ще призная, че никак не беше лесно да му служа, но аз го почитах, макар че с възрастта ставаше все по-своенравен. Това е Пътят на воина.

Сано се замисли над характера на връзката между господар и васал. Това бе най-тясната и най-съществена обвързаност в самурайското общество, сродна на брака и изпълнена с напрежение. Господарят даваше нареждания, на които васалът бе длъжен да се подчинява безпрекословно. Неравенството между тях и постоянната необходимост от себеотрицание често болезнено накърняваха гордостта на самурая. Сано се сети за противоречията, възникнали между него и Хирата, и предположи, че главният старейшина Макино вероятно неведнъж бе поставял на изпитание търпимостта на Тамура.

— Напоследък да сте имали някакви свади помежду си?

— Бих ги нарекъл разногласия, не свади — уточни Тамура. — Когато вършеше неща, които според мен бяха неправилни, аз го съветвах да се въздържа. Това влиза в задълженията на главния васал.

— И какви бяха тези неправилни неща, които е вършил? — Сано се надяваше да чуе причини, които да дадат достатъчно основание на Тамура да желае смъртта му.

— Нищо съществено — тонът на Тамура подсказваше, че той не възнамеряваше да се задълбочава.

— Макино сан пренебрегваше ли съветите ти?

Унила усмивка изкриви устните на Тамура.

— Често. Господарят предпочиташе сам да взема решения. Трудно можеше да му се повлияе.

— А ти засягаше ли се, че не те слуша?

— Ни най-малко. Един господар има право да върши каквото си поиска, независимо от мнението на главния му васал.

Сано доби усещането, че Макино бе представлявал непрекъснато изпитание за Тамура, който не приличаше на човек, способен да проявява разбиране, когато съветите му се пренебрегват.

— Как се отнасяше с теб?

— Обикновено с уважение. Но когато ставаше раздразнителен, почваше да ми крещи и да ме ругае. Аз нямах нищо против. Бях свикнал.

Тамура нямаше вид и на човек, готов да търпи хули.

— Някога да си изпитвал желание да накажеш главния старейшина Макино за лошото му отношение към теб?

— Като го убия, искате вероятно да кажете — Тамура присви очи с враждебност. — Когато един самурай отнеме живота на своя господар, това се смята за най-тежкото нарушение на бушидо. Никога не бих убил главния старейшина Макино, по каквато и да било причина. Дори фактът, че сте си го помислили, това вече е жестока обида за честта ми. Длъжен съм да ви призова на дуел и да ви накарам да ми се извините за обвинението.

Сано прецени, че Тамура говореше сериозно независимо дали бе виновен за убийството или не. Последното, от което имаше нужда в този момент, бе дуел с Тамура, в който или да убие своя заподозрян, или да загуби собствения си живот.

— Ще се извиня незабавно за всяко отправено несправедливо обвинение — каза той меко. — Но сам можеш да си дадеш сметка, че предвид на обстоятелствата съществува и възможност ти да си убил главния старейшина Макино. Ти си един от малцината, които са били в личните му помещения заедно с него. Твоите стаи са съседни на неговите. И ти си открил трупа му.

— Това не доказва, че убиецът съм аз — изсмя се язвително Тамура.

— Ако наистина си невинен и искаш да защитиш честта си… и живота си… по-добре ми кажи всичко, което знаеш за онази нощ — подкани го Сано.

Тамура сбърчи чело и свъси вежди тъй яростно, че те надвиснаха заплашително над очите му. Но Сано видя как зад гневната гримаса главният васал разсъждаваше усилено. В следващия миг чертите му се отпуснаха и той въздъхна шумно в израз на примирение.