Лора Роуланд - Цуамоно

— Моля, позволете — каза Кохейджи.

Той внимателно извади и разгъна свои одежди, за да може Хирата да ги огледа. Хирата предположи, че дори и да е изцапал с кръв дрехите си, докато е пребивал Макино, със сигурност ги е изхвърлил, но все пак бе длъжен да огледа. Предчувстваше, че умният актьор много скоро ще предложи свое алиби, за да се постави извън подозрение.

— Няма да намерите никакви доказателства, че съм убил главния старейшина Макино — заяви Кохейджи, — защото не съм го сторил. Всъщност и не бих могъл. Цяла нощ бях тук, в тази стая. И си имам свидетел, който може да го потвърди.

„Ето го и него“, помисли си Хирата.

— И кой е този свидетел? — попита, макар че вече се досещаше.

— Окицу — отвърна актьорът, потвърждавайки предположението му. — Тя може да гарантира за невинността ми.

Хирата се обърна към наложницата.

— Истина ли е?

Тя преглътна и кимна. Хирата я подкани с жест да се приближи и тя допълзя до него като дете, очакващо наказание.

— Ти си била тук, в тази стая, заедно с Кохейджи сан в нощта, когато главният старейшина е умрял? — попита Хирата.

— Да, беше — отвърна Кохейджи.

— Нека го каже сама — настоя Хирата.

Окицу потръпна под изпитателния му поглед и отвърна с едва доловим шепот:

— Тук бях.

— През цялата нощ? — попита Хирата.

Ако на Кохейджи му бе необходимо да си изфабрикува алиби, не биваше да си избира толкова неубедителен партньор. Вероятно не беше имал друг избор.

— Тя дойде, докато главният старейшина Макино и хората му все още се черпеха — поясни Кохейджи. — Остана до сутринта, когато Тамура сан откри главния старейшина мъртъв и настана цялата тази суматоха.

Хирата направи знак на актьора да млъкне.

— Разследването на едно убийство е изключително сериозен въпрос — заяви той строго към Окицу. — Всеки, който лъже, ще отиде в затвора. Разбираш ли?

Хленчейки, Окицу кимна. Лицето й бе тъй сгърчено от страх, че на Хирата му дожаля за нея.

— А сега ми кажи къде беше в онази нощ?

Окицу хвърли тревожен поглед към Кохейджи.

— Тук бях — избъбри тя. — Както каза той.

Вероятно предаността, която изпитваше към него, бе по-силна от страха пред наказанието за лъжа.

— И какво прави? — попита Хирата.

Тя отново погледна към Кохейджи и в очите й проблесна паника.

— Не му обръщай внимание — каза Хирата и отправи към актьора гневен поглед, който го предупреждаваше да мълчи, за да не си изпати. — Просто ми отговори.

— Аз… аз не си спомням — отвърна Окицу, упорито избягвайки погледа на Хирата.

— Не е било толкова отдавна — възрази Хирата. — Не е възможно да си забравила.

Кохейджи очевидно не я бе подготвил с версията за това, как са прекарали заедно нощта.

— Не помня — повтори Окицу боязливо.

Хирата застана точно пред нея, за да не може тя да поглежда към Кохейджи за някакви знаци.

— Добре, а по някое време излиза ли от стаята?

— Не, мисля, че не.

— Значи все пак може и да си излизала?

— Не! Не съм! — възкликна Окицу и нов изблик на паника изпълни очите й.

— Имало ли е момент, в който Кохейджи сан не е бил пред погледа ти?

Тя поклати глава тъй силно, че пухкавите й страни се разтърсиха.

— Той ли те накара да излъжеш заради него?

— Не! — изплака Окицу. — Аз така пожелах. Искам с да кажа, че не лъжа.

— Ей, престанете! — избухна Кохейджи. — Така я обърквате, че тя вече не може да говори свързано. Няма значение, какво сме правили — заяви той на Хирата. — Важното е, че бяхме заедно, и тя ще се закълне, че не съм убил главния старейшина.

Той бързо отиде до Окицу и я прегърна. Тя се притисна в него.

— Аз им вярвам — заяви Ибе на Хирата. — Нямаме повече работа тук.

— За вас може да е така, но за мен не е — отвърна рязко Хирата. Той бе готов да се обзаложи за годишната си плата, че Ибе не вярва на алибито на двойката повече от самия него. — И не вие нареждате как да продължи разследването.

— Заповедите са на дворцовия управител Янагисава — каза Ибе. — Той очаква от мен да се погрижа разследването да върви в правилната посока. Затова ви казвам да престанете да тормозите тези хора и да продължим нататък с по-вероятните заподозрени.

Хирата знаеше, че той имаше предвид заподозрените от лагера на владетеля Мацудайра.

— Когато се появят такива заподозрени ако това стане, — ще ги разследвам аз — заяви Хирата. Търпението му към Ибе се бе изчерпало. — Засега просто млъкнете!

Ноздрите на Ибе потръпнаха от обида.

— Грубостта към мен няма да ви се отрази добре — заяви той с подла усмивка. — Когато дворцовият управител научи, че възпрепятствате надзора, ще накаже и вас, и вашия господар.