Лора Роуланд - Цуамоно

Хирата съжали, че си бе позволил да говори тъй рязко.

— Извинете ме — измърмори той, макар че духът му негодуваше заради необходимостта да умилостивява своя противник, при това пред очевидци.

Ибе се ухили подигравателно, доволен, че бе унизил Хирата, не все още не се бе успокоил.

— Ако искате, следвайте погрешна следа — каза той, — но внимавайте — дворцовият управител Янагисава очаква бързи резултати от това разследване. Ако не ги получи, главата ви може да се сбогува с тялото ви.

Но Хирата не можеше да отстъпи пред натиска на Ибе да припише убийството на лагера на Мацудайра. С огромно усилие на волята той взе да се държи така, все едно Ибе не беше там. Взря се в Кохейджи и Окицу, които стояха прегърнати срещу него. Алибито, което Окицу бе подсигурила за Кохейджи, не закриляше само него, а и нея. Ако бе фалшиво, както смяташе Хирата, Кохейджи по всяка вероятност бе имал възможност, ако не и причина, да убие Макино, но същото се отнасяше и за Окицу.

— Нека видя стаята ти — каза й той.

Тя погледна към Кохейджи. Актьорът кимна, усмихна се окуражително и изгледа самодоволно Хирата. Очевидно смяташе, че Хирата няма да открие нищо опасно за Окицу… или за него. Окицу поведе групата към стаята си, която се намираше в същата част на постройката, където бе и личното помещение на Кохейджи. Подвижни прегради позволяваха да се минава от нейната стая в неговата през разположена помежду им баня. Хирата се питаше дали двамата наистина са били заедно по времето, когато Макино бе умрял, и дали са вършили онова, което обикновено правят скришно един красив актьор и едно хубаво момиче. Може би те не искаха да признаят сексуална връзка помежду си, която би ги злепоставила, и по тази причина отказваха да дадат информация, какво бяха правили през онази нощ.

В стаята на Окицу подът бе осеян с дрехи, обувки и кутии от сладки и с разхвърляни сред тях кукли и разни дреболии. Но Хирата не обърна внимание на бъркотията. Той вдъхна познатия сладникав аромат на мускус.

— Усещам мирис на тамян — каза той.

На масата видя почти зарито сред украшения за коса месингово кадило. Вдигна го и подуши пепелта в него.

— Това е „От зори до здрач“, нали? — попита той Окицу.

Тя кимна. На лицето й се изписа недоумение. Изражението на актьора наподобяваше нейното. Хирата запали тамянника, вдигна едно розово кимоно от пода и помириса тъканта.

— Парфюмираш си ръкавите с „От зори до здрач“? — попита той наложницата.

— И какво, ако е така? — намеси се Кохейджи.

— Когато вчера двамата със сосакан сама претърсихме стаята на главния старейшина Макино, намерихме един отпран ръкав, парфюмиран със същия тамян — поясни Хирата.

Той видя как наложницата и актьорът се спогледаха. Лицето на Окицу изразяваше неподправен ужас, а на Кохейджи — смущение, примесено с тревога. Хирата отиде до шкафа и прерови нахвърляните вътре дрехи. Накрая извади едно бледорозово кимоно, избродирано със златни и сребърни цветя. Изтръска го и го вдигна. Десният ефирен ръкав се полюшна. Левият липсваше. От ръбовете на отвора за ръката висяха раздърпани нишки.

— Това твое ли е? — попита той Окицу.

Тя остана безмълвна, но изпълнените й с ужас очи представляваха достатъчно красноречив отговор.

— Ръкавът, който намерихме, е от това кимоно — заяви Хирата. — Ти си била с главния старейшина Макино в нощта на убийството.

Върху лицето на Окицу се изписа такъв откровен ужас, че Хирата тутакси разбра, че е прав.

— Когато каза, че си била с Кохейджи, ти излъга — продължи той. — Била си в спалнята на главния старейшина. По-добре ми кажи какво се случи там.

Устните й се раздвижиха, издавайки нечленоразделни звуци. Тя отправи към Кохейджи умоляващ поглед.

— Тя беше с мен, кълна се! — заяви актьорът, но лицето му бе пребледняло и напрегнато.

Хирата сграбчи Окицу за раменете.

— Тогава как ръкавът ти се е озовал в завивките на главния старейшина Макино?

— Трябва да е попаднал там по друго време. Пуснете я. — В настоятелния глас на Кохейджи трептеше паника.

Хирата разтърси Окицу.

— Какво се случи? — попита той.

Дишането й премина в бързи отривисти хрипове.

— Аз… той… ние… — взе да заеква тя.

— Замълчи! — извика Кохейджи. — Не му позволявай да те изплаши така, че да му кажеш онова, което иска да чуе. Просто запази спокойствие. Всичко ще бъде наред.

Принуден от лична неотложност да научи истината, Хирата разтърси Окицу още по-силно.

— Ти ли уби главния старейшина Макино?