Лора Роуланд - Цуамоно

— Кога за последен път видяхте главния старейшина Макино?

— В деня преди нощта, в която бе намерен мъртъв — отвърна Кохейджи със съмнителна готовност. — На вечеря играх за него и някои от васалите му.

— И повече не сте се виждали след представлението?

— Категорично не — отвърна Кохейджи, разпервайки ръце. — Нямам никаква представа, какво се е случило с него след това.

Хирата надзърна встрани от Кохейджи и видя притесненото изражение на Окицу.

— Не сте разговаряли с него, нито сте влизали в спалнята му в нощта на убийството? — притисна той Кохейджи.

— Не, не съм — отвърна Кохейджи. — Ако намеквате, че аз съм го убил, грешите. При цялото ми уважение — добави той, удостоявайки Хирата с вежлив поклон и поредна ослепителна усмивка — аз не съм имал причина да убия своя покровител.

Ибе, който до този момент слушаше мълчаливо, каза:

— Това звучи убедително — той отиде при Кохейджи. — Сега, след като главният старейшина е мъртъв, вече няма да получаваш повече пари и подаръци от него, нали?

— Жалко, но факт — въздъхна Кохейджи.

— И ще трябва да напуснеш замъка Едо — добави Ибе.

— Да — потвърди Кохейджи.

Хирата бе обзет от тревога.

— Извинете, Ибе сан, но аз провеждам този разпит.

Невъзмутим, Ибе заяви на Кохейджи:

— Гледал съм те в разни пиеси. Играта ти е добра, но не е нищо особено. Без покровителството на Макино никога нямаше да получиш ролите, които те направиха известен.

— От вас се очаква само да наблюдавате — намеси се Хирата ядосан, макар че посоката на мисълта му бе успоредна с неговата. — Не се месете.

— Всъщност Макино е бил по-ценен за теб жив, отколкото мъртъв, нали така? — попита Ибе актьора. Когато Кохейджи кимна утвърдително, Ибе се обърна към Хирата: — Ето защо този човек не е убил Макино.

— Прав е — навъсеното изражение на Кохейджи говореше, че не бе простил на Ибе, но въпреки това той се премести по-близо до него, доволен, че все пак имаше съюзник при създалите се обстоятелства. — Аз съм невинен.

— Това ще реша аз — заяви Хирата. Ибе подронваше авторитета му и пречеше на работата му. — Престанете да се месите, или ще…

— … ще ме изхвърлите? — усмихна се самодоволно Ибе. — Не можете, защото съм тук по нареждане на дворцовия управител Янагисава.

Хирата стисна зъби.

— Освен това просто се опитвам да ви попреча да си пилеете времето с един невинен — добави Ибе.

— Послушайте го — актьорът подкани нетърпеливо Хирата. — Той ви прави услуга.

Хирата изгледа Ибе с презрение, тъй като знаеше, че Ибе има други, не толкова човеколюбиви причини да отклони подозренията от Кохейджи.

— Какво направи, след като приключи изпълнението си онази вечер?

— Отидох да си сваля костюма и грима.

— Покажи ми къде.

Ибе завъртя очи в израз на това, че според него Хирата продължаваше да си губи времето. Когато актьорът ги поведе навън от театъра, наложницата изостана.

— Ти също идваш — нареди й Хирата.

Тя с неохота ги последва в личните помещения. Там Кохейджи показа на Хирата стаята, която заемаше — бе разположена в частта на постройката, противоположна на тази със спалнята на Макино. Актьорът бе обзавел бърлогата си като театрална гримьорна. Върху поставена под фенер маса бяха подредени четчици и стъкленици с гримове. На дървени закачалки висяха кимона заедно с мантии, наметки, панталони и доспехи. Върху наредени по рафтове дървени глави бяха сложени шлемове.

— Усъвършенствам се в роли на самурай — поясни Кохейджи.

Това обясняваше прическата му — кока на върха на темето и бръснатата глава бяха запазени за класата на воините. Докато Ибе оглеждаше доспехите и Окицу се въртеше пред вратата, Хирата надникна в един сандък. В него имаше мечове, кинжали и тояги.

— Това ми е реквизитът — обясни Кохейджи.

Хирата вдигна един меч. Острието му бе направено от дърво, както и останалите оръжия, за да не наранят никого по време на симулираните на сцената битки.

— Няма кръв по тях — каза Кохейджи.

— Откъде знаеш какво търся? — попита Хирата.

Актьорът сви рамене и се усмихна.

— Беше просто предположение.

Хирата усети, че на Кохейджи му бе забавно да се мери по съобразителност с него. Изпитваше нарастваща убеденост, че актьорът знаеше за убийството повече, отколкото бе разказал. Но макар че не беше изключено някоя от тоягите в сандъка да бе послужила като оръжие на убийството, актьорът изглеждаше твърде умен, за да остави уличаващи доказателства в стаята си. Хирата отвори шкафа. Вътре видя отделения, натъпкани с дрехи, обувки и перуки. Купчина листовки с портрета на Кохейджи рекламираха пиесите му.