Лора Роуланд - Цуамоно

— Кога последно го видяхте жив?

Агемаки се поколеба. Сано имаше чувство, което се основаваше единствено на инстинкта му, че в момента тя решава дали да каже истината… и докъде.

— Мисля, че беше малко след като храмовите камбани отброиха часа на кучето 5 5 Между 19 и 21 часа — Б.пр. — отвърна тя. — Това е обичайното време, в което си ляга.

— Какво стана? — попита Сано.

— Пожелахме си лека нощ — отвърна Агемаки — и аз се прибрах в стаята си.

— Не сте спали в неговата?

Поради неясно вълнение миглите на жената запърхаха.

— Не.

„Ако казва истината, значи не тя е жената, която е правила секс с Макино същата нощ“, помисли си Сано.

Тъканта и стилът на отпрания от кимоно ръкав не подхождаха нито на възрастта й, нито на семейното й положение. Той нямаше основание да се съмнява в думите й, но въпреки това бе обзет от необяснимо подозрение.

— След като се разделихте, виждахте ли се със съпруга си?

— Не… не съм.

— Какво направихте после?

— Легнах си.

— Да сте чули някакъв звук от помещението на съпруга си?

Агемаки пое бавно въздух, после го издиша и чак тогава отговори:

— Не, нищо.

— Бихте ли ми показали стаята си, ако обичате? — помоли Сано.

— Разбира се.

Тя го поведе навън от представителната къща, прекоси алеята и градината и стигна до постройката, в която се намираха личните помещения на Макино. Отани ги следваше неотклонно, навъсен, полагайки усилие да разгадае целта на Сано. Влязоха в къщата, поеха по коридора покрай спалнята на Макино и завиха зад един ъгъл. Както Сано бе забелязал предишната вечер, постройката бе почти квадрат, а помещенията бяха подредени около вътрешен двор. Агемаки отвори една врата, която водеше в прилежаща към спалнята на Макино стая. Сано забеляза мебелировката, достойна за дама от аристокрацията — тоалетка с огледало и стъкленици с грим, стойка с окачено на нея скъпо кимоно от брокат, украсен със златни птици параван, шкафове от черно лаково дърво и копринени възглавници за пода, преграда от опъната върху дървена решетка хартия, която отделяше стаята на Агемаки от стаята на съпруга й.

— Сигурна ли сте, че не сте чули нищо снощи? — попита настоятелно Сано.

Тя стоеше на прага със скръстени, скрити в ръкавите ръце.

— Напълно.

Сано се запита как бе възможно да не е чула, докато Макино е правил секс от другата страна на крехката преграда или докато са го пребивали до смърт в съседната стая. Агемаки изрече едва чуто:

— Бях взела приспивателно. Спах много дълбоко.

„Правдоподобно обяснение“, констатира мислено Сано, но в същото време си представи как тя плъзва безшумно встрани леката преграда и се промъква в стаята на Макино в мрака на нощта. Лицето й внезапно се сгърчи; очите й се напълниха със сълзи. Тя ги попи с ръкава си.

— Ще ми се да бях чула нещо — каза тя и в следващия миг гласът й секна от връхлетялото я ридание. — Може би тогава щях да спася съпруга си.

Сано изпита жал към нея, макар че се запита дали скръбта й не бе престорена.

— Имате ли някаква представа, кой го е убил?

Тя поклати глава.

— Де да имах!

— Може ли да огледам стаята ви?

С жест Агемаки показа, че не възразява. Сано отвори шкафовете и сандъците, огледа старателно сгънатите одежди и подредените обувки. Отани се движеше плътно до него, надничайки през рамото му. Докато Сано диреше оръжието на убийството и окървавени дрехи, Агемаки наблюдаваше безмълвна, безразлична към ставащото. Претърсването завърши с неуспех. Може би тя наистина бе невинната, покрусена от скръб вдовица, каквато изглеждаше.

— От колко време бяхте женени с главния старейшина Макино? — попита я Сано.

— От шест години — отвърна тя тъжно.

Сано знаеше, че тя не е първата съпруга на Макино, чиито синове бяха прехвърлили четирийсетте. Бе твърде млада, за да им е майка, и поне с три десетилетия по-млада от Макино.

— Имаше ли някакви проблеми между вас и съпруга ви?

— Абсолютно никакви.

— Да сте се карали напоследък? — продължи настоятелно Сано.

— Никога не сме се карали — заяви гордо Агемаки и отново избухна в сълзи. — Бяхме много привързани един към друг.

Но пък не бяха споделяли брачното ложе. И също като повечето богати съпрузи, Макино си бе взел млада и красива наложница. Подобно положение често ставаше основание за сериозни семейни неприятности. Сано се запита дали Агемаки разбираше, че той издирва мотив за убийството на съпруга й. Ако беше така, тя щеше съзнателно да отрича каквато и да било лична причина да посегне на живота му и щеше да се брани, давайки си вид, че съдейства на Сано в разследването.