Лора Роуланд - Цуамоно

Сано отново почувства как враждата помежду им се разпалва до критичната точка. Представи си две вражески армии, застинали миг преди да се устремят една срещу друга. За пореден път моментът зависеше от него.

— Ваше превъзходителство, за мен би било чест разследването ми да бъде надзиравано и от двамата — както от дворцовия управител Янагисава, така и от владетеля Мацудайра.

— Решил си да бъдат и двамата? — възкликна Рейко така, все едно Сано си бе загубил разсъдъка.

— Единствената друга възможност бе да избера само единия — поясни Сано — и да си навлека гнева на другия.

Двамата с Рейко лежаха в спалнята си. Той й бе разказал за аудиенцията при шогуна, както и за онова, което бе открил около смъртта на главния старейшина Макино. Поставен на масата фенер осветяваше сериозните им лица, докато се вслушваха в нощните звуци на крепостта Едо, в шума от конните стражи и воините пешаци, охраняващи улиците и именията. Някъде откъм върха на хълма се разнесе лай на куче, от конюшните — тропот и цвилене на коне. Сано бе грохнал от изтощение след дългия натоварен ден и изминалата безсънна нощ, но съвещанието го бе напрегнало и сънят бягаше от очите му.

— Разбирам — каза Рейко. — Ако бе избрал единия, това щеше да те принуди да се присъединиш към фракцията му. Мисля, че си постъпил мъдро, като си го избегнал. А и бездруго, когото и да бе избрал, другият пак щеше да ти се меси в разследването.

— Може би по този начин взаимно ще си ограничават намесата — предположи Сано без особена надежда.

— Но сега и дворцовият управител, и владетелят Мацудайра ще са ти на главата и всеки от тях ще иска от теб да обвиниш другия в убийството на Макино и със сигурност ще те накаже, ако не го сториш.

— Отказът да служа само на единия от тях, пренебрегвайки другия, ми е единствената надежда да проведа щателно и безпристрастно разследване — каза Сано, макар че се страхуваше от последствията не по-малко от Рейко.

Тя се обърна към него. Той я взе в обятията си и почерпи спокойствие от близостта им.

— Какво предстои? — попита Рейко.

— Владетелят Мацудайра и дворцовият управител са определили хора, които да наблюдават разследването ми и да им докладват.

Рейко лежеше скована в ръцете му и Сано усети, че тя имаше и други тревоги, освен случая с убийството.

— Има ли още нещо, което те безпокои? — попита той.

Тя въздъхна напрегнато.

— Днес излязох на разходка.

— Това е добре — той се зарадва, че тя бе събрала достатъчно смелост да излезе навън от имението.

— Срещнах случайно госпожа Янагисава. Или по-скоро тя ме срещна случайно.

Сано се разтревожи. Последното нещо, от което имаха нужда сега, бе тази невменяема да почне да крои още злини срещу Рейко.

— Моля те, не се притеснявай — явно Рейко не желаеше да товари Сано с още грижи. — Аз мога да се оправя с госпожа Янагисава. Какви са ти плановете за утре?

— Ще отида отново в имението на главния старейшина Макино и ще почна да издирвам заподозрени. Съпругата му, наложницата, главният васал и гостът му са еднакво вероятни възможности.

— Има ли нещо, с което бих могла да ти помогна?

— Можеш да разпиташ по-подробно за съпругата и наложницата. И се моли убиецът да не е свързан нито с владетеля Мацудайра, нито с дворцовия управител Янагисава, а крайният резултат от разследването ми да удовлетвори и двамата.

Малко след разсъмване на следното утро Сано и Хирата пристигнаха в имението на главния старейшина Макино, придружени от екип детективи и двама души, изпратени от владетеля Мацудайра и дворцовия управител Янагисава да наблюдават разследването. Студеният дъжд се събираше в локви по паважите, стичаше се от стрехите и квасеше черното траурно платно, провесено от главните порти. Кратко съобщение върху вратата оповестяваше, че погребалната церемония ще се състои на следващия ден. Независимо от ранния час вестта за смъртта на Макино вече се бе разпространила. Въпреки лошото време в имението се точеше върволица от служители на бакуфу, дошли да отдадат последна почит на Макино… или да изпитат злорада наслада от смъртта му. Слугите преведоха групата на Сано през двора, който бързо се изпълваше с мокри чадъри, и от там в антрето, отрупано с мечове и подгизнали обувки. Сано и хората му поеха след тълпата по коридора и подминаха една банкетна зала, където се суетяха прислужници, разнасящи храна и напитки за гостите.

— Детективи Маруме сан и Фукида сан, вие ще покриете банкетната зала — нареди Сано. — Иноуе сан и Араи сан, вие поемете приемната. Останалите се разпределете и наблюдавайте другите помещения в къщата.