Лора Роуланд - Цуамоно

Янагисава отчете париращия удар на своя противник с едва доловима презрителна усмивка.

— Какво друго откри на мястото на смъртта, сосакан Сано? — попита той, твърдо решен да изтръгне до едно оръжията, които държеше Сано.

Колкото и да му бе неприятно да съдейства на дворцовия управител, Сано не можеше да скрива важни факти.

— Имаше следи, които доказват, че някой е проникнал в кабинета непосредствено до спалнята на Макино.

Докато описваше картината в кабинета, той видя как презрителната усмивка на Янагисава премина в злорадо тържество, а владетелят Мацудайра напразно се опитваше да скрие разочарованието си.

— Жената не е имала нищо общо с убийството — отсече Янагисава, заявявайки мнението си като факт. — Очевидно е, че Макино е жертва на убиец, който се е промъкнал в имението му, нападнал го е и го е пребил до смърт по заповед на някой от враговете му.

Враждебният му поглед към владетеля Мацудайра изразяваше обвинението, което бе готов да изрече. Сано потръпна от ужас. Нима усърдието, с което диреше истината, и понятието му за чест щяха да подпалят войната, от която толкова се страхуваше? Старейшините, подкрепящи Янагисава, хвърлиха отмъстителни погледи към своите колеги, които се взряха тревожно във владетеля Мацудайра. Лицето на владетеля лъсна от пот. Той знаеше, както и Сано, че ако шогунът повярваше, че Макино е бил убит по негова заповед с цел домогване до повече власт, положението му на оглавяващ един от клоновете на клана Токугава нямаше да го защити от закона. Шогунът щеше да го екзекутира, за да смаже заплахата за собственото си върховенство. Но владетелят Мацудайра се съвзе бързо.

— Установи ли самоличността на убиеца? — попита той настоятелно.

— Не, за съжаление.

— Какво? Нима искаш да кажеш, че той не си е оставил името на местопрестъплението? Че не е изпуснал писмо, подписано от господаря му, в което му се заповядва да убие Макино?

Владетелят Мацудайра се престори на изненадан; острието на сарказма му се устреми към Янагисава. Когато Сано за пореден път даде отрицателен отговор, той продължи:

— В такъв случай няма доказателства за това, кой е убиецът или кой го е наел? Така ли е?

— Да — отвърна Сано и невидимата редица отново го тласна обратно на страната на Мацудайра.

— Всъщност — заяви владетелят Мацудайра — няма и доказателства, че убиецът действително е проникнал в кабинета и е отнел живота на Макино. Не е изключено някой от къщата да го е сторил преди това. Може просто да е поставил фалшиви улики, които да заблудят, че убийството е извършено от външен човек.

Това бе друга възможност, за която Сано бе намекнал на Хирата преди аудиенцията.

— Ваше превъзходителство, предполагам, че уликите са били нагласени, за да набедят невинен човек, който е ваш родственик — заключи владетелят Мацудайра.

Очите му светнаха гневно, впити в Янагисава. „Сега е ред на Янагисава да плувне в пот“, помисли си Сано, докато дворцовият управител безпомощно въртеше език в устата си. Ако шогунът повярваше, че Янагисава е скалъпил обвинение в убийство, което да уличи братовчед му, той щеше да екзекутира Янагисава за държавна измяна и атака срещу клана Токугава. Връзката им нямаше да предпази дворцовия управител. Янагисава и Мацудайра се целеха със скрити намеци и завоалирани обвинения, все едно бяха насочили един към друг смъртоносни оръжия. Кой щеше пръв да натисне спусъка?

— Може ли някой да… ъ-ъ… ми поясни, ако не възразявате, какво… ъ-ъ… се опитвате да кажете? — избухна шогунът. Той размаха ръце към владетеля Мацудайра и дворцовия управител. — Заповядвам и на двама ви да се изразявате ясно, а не да си служите със загадки!

В гърдите на Сано се надигна вълнение, примесено с ужас. Долови как Хирата и старейшините задишаха предпазливо и на пресекулки. Напрежение скова дори стражите и прислугата. Дали Янагисава щеше да обясни на шогуна, че обвинява владетеля Мацудайра в политическо убийство, или владетелят Мацудайра да заяви, че обвинява Янагисава в държавна измяна? Щеше ли шогунът най-накрая да проумее, че двамата се сражаваха за надмощие над собствения му режим? Щяха ли скритите машинации на двамата съперници да се разгорят в явно сражение, изходът от което щеше да определи кой управлява Япония?

— Ние разискваме убийството, ваше превъзходителство — заяви Янагисава с тон, наподобяващ обичайния му спокоен, благ маниер.

— Опитваме се да определим кой го е извършил и как — не закъсня да добави и владетелят Мацудайра с безстрастност, която съперничеше на преднамерената невъзмутимост на неговия враг.