Лора Роуланд - Цуамоно

Никой не помръдна, но Сано почувства приливните вълни на шока и видя изписания върху лицата на старейшините стаен ужас. Дворцовият управител се втренчи в мястото, доскоро заемано от Макино. Той не можа да овладее отчаянието, което се мярна в погледа му, избликнало от съзнанието, че бе загубил основен съюзник в битката, тъй като сега съветът на старейшините вече бе разделен поравно между двете противникови фракции. Владетелят Мацудайра наблюдаваше Янагисава с погледа на сокол, готов да връхлети върху плячката си.

От гърдите на шогуна се изтръгна ридание.

— Ах, моят скъп стар приятел Макино сан вече го няма! — очите му се напълниха със сълзи.

Сано знаеше, че Токугава Цунайоши дори не подозираше каква битка за власт бушуваше под носа му. Тъй като рядко напускаше двореца, той не бе забелязал струпването на войските. Нямаше представа за съществуването на двете фракции, защото никой не искаше да му каже. А сега, отбеляза мислено Сано, шогунът не осъзнаваше, че съотношението между силите току-що се бе променило.

— Кога е починал Макино? — попита дворцовият управител като замаян, сякаш не можеше да повярва, че сполетялото го нещастие е истина.

— По някое време снощи — отвърна Сано.

— Толкова отдавна? Защо не съм бил уведомен незабавно? — попита рязко Янагисава.

Лицето му потъмня от гняв; той изглеждаше готов да накаже Сано за лошия си късмет.

— А как така ти първи си научил вестта? Защо си мълчал цял ден? — попита владетелят Мацудайра, наслаждавайки се на смущението на Янагисава, макар че в тона му прозвуча обвинение към Сано за закъснението, с което оповестяваше смъртта на Макино.

— Бе ми нужно време, за да удовлетворя едно посмъртно желание на главния старейшина Макино — отвърна Сано. — Преди да умре, той е наредил на личния си слуга да ми донесе това писмо, в случай че го намерят мъртъв.

Лицата, обърнати към Сано, се смръщиха в недоумение, когато той подаде писмото на Макино по редицата на старейшините към шогуна. Токугава Цунайоши прочете писмото, безмълвно мърдайки устни, след което вдигна поглед.

— Макино сан се е страхувал, че ще умре… ъ-ъ… от насилствена смърт. Затова е помолил сосакан сама да разследва смъртта му.

Дворцовият управител Янагисава грабна писмото от ръката на шогуна и плъзна поглед по редовете. Сано видя как лицето му доби озареното изражение на човек, съзрял светлина сред мрака.

— Дайте да видя писмото — нареди владетелят Мацудайра.

Изглеждаше така, сякаш току-що бе стъпил от твърда почва в плаващи пясъци. С престорена вежливост Янагисава му подаде писмото. Владетелят Мацудайра взе да го чете, а лицето му бе застинало в преднамерена невъзмутимост. Сано почувства как мисълта на даймио се втурна да дири безопасна пътека между опасностите, пред които го изправяше посмъртното послание.

— Започна ли да разследваш смъртта на Макино сан, както той е пожелал? — попита дворцовият управител.

— Да — отвърна Сано.

— И какво установи?

Сано представи внимателно формулирано резюме на резултатите до момента.

— Първоначално изглеждаше, че Макино сан е издъхнал в съня си. Но аз установих, че лакътните му стави са били счупени, за да може да бъде поставен в положението, в което го намерихме. А по тялото му имаше синини от жесток побой.

Сано не спомена за охлузванията около аналното отвърстие, които не биха били забележими при един повърхностен оглед. Надяваше се, че никой няма да попита как точно… или къде… са били открити ставните счупвания и синини. За негово облекчение очакванията му се оправдаха.

— А-ах, горкият ми скъп приятел! — изстена шогунът.

Янагисава посрещна вестта с видимо удовлетворение. Безпокойството върху лицето на владетеля Мацудайра се засили. Старейшините наблюдаваха двамата, загрижени повече за предстоящото развитие на събитията, отколкото за случилото се с колегата им.

— Стигна ли до заключението, че Макино е станал жертва на предателство? — попита Янагисава.

— Да, почитаеми дворцов управителю.

— И кой го е убил?

— Предстои да установя това.

Сано забеляза скритата иронична усмивка на Янагисава и сърцето му се сви, защото си даде сметка, че дворцовият управител наистина възнамеряваше да го използва като свое оръдие в кроежите си срещу владетеля Мацудайра. Сълзи и обърканост замъглиха чертите на шогуна.

— Но всички уважаваха и обичаха Макино сан — присъстващите в стаята до един впериха погледи в пода. — Кой би искал да го убие?