Лора Роуланд - Цуамоно

Двете шествия влязоха заедно в търговския квартал Нихонбаши. Представители на простолюдието се тълпяха из улиците. Магазините изобилстваха от мебели, кошници, керамични съдове, обувки и дрехи, а собственици и странстващи улични търговци предлагаха стоките си на множеството. Пътят се стесни, което наложи процесиите на Рейко и госпожа Янагисава или да минат в една колона, или да се разделят.

— Имам предложение — каза госпожа Янагисава, а невзрачното й лице бе светнало от нетърпение. — Нека да отидем у вас и Кикуко ще може да си поиграе с Масахиро — тя се обърна към дъщеря си. — Това ти харесва, нали?

Кикуко кимна и се усмихна. Рейко потръпна вътрешно, обзета от единственото желание да държи тази смъртоносна двойка далеч от дома си. Чувството за безпомощност се примеси с гняв и омраза към госпожа Янагисава и със страха от следващото злодеяние, което тази жена би извършила.

— Значи се договорихме — любов и завист замъгляваха погледа, който госпожа Янагисава отправи към Рейко. Все едно забравила за злонамерените си действия, за личните си мотиви и за неприязънта на Рейко, тя добави с превзета вежливост: — Освен ако нямаш някакви други планове?

— Не, никакви — отвърна Рейко.

Макар че всъщност имаше планове, които по обясними причини не можеше да спомене. Първо, трябваше да се пребори с пристъпите. А за да осъществи втория си план, щеше да се нуждае от цялата си смелост, съобразителност и сила — бе твърдо решена веднъж завинаги да се освободи от госпожа Янагисава, преди тази жена да убиеше нея или някого от обичните й хора.

Сано и Хирата вечеряха в кабинета на Сано, преди да се явят на аудиенция при шогуна. Сано разказа за огледа, който бе направил доктор Ито на трупа на Макино, и после каза:

— Сега детективите Маруме и Фукида връщат трупа обратно в имението на главния старейшина. А ти какво свърши?

— Разпитах всички в имението — отвърна Хирата напрегнато. Откакто Сано го бе порицал, всеки път се боеше, да не би да не успее да отговори на очакванията на своя господар. — Наброяват общо сто петдесет и девет васали и слуги. Всички твърдят, че са видели Макино за последен път, преди да се оттегли в личните си помещения скоро след мръкване. Повечето от тях са прекарали предишната нощ в постройките на казармите. Мисля, че казват истината.

— И защо смяташ така? — попита Сано с тон, в който нямаше критика, но Хирата побърза да се обоснове.

— Макино е имал строга система за обезпечаване на собствената си безопасност. Разполагал е със стражи, които са осигурявали непрекъсната охрана и са проверявали всички до един. Пазачите от предишната нощ гарантираха за останалата част от персонала му.

— А самите стражи? — попита Сано. — Имали ли са някаква връзка с Макино?

Главният му васал твърде много се стараеше да се реабилитира след предателството си. Сано вече бе показал, че му прощава, и очакваше Хирата да престане да се измъчва. Той самият също бе нарушил бушидо преди години и си даваше сметка, че не е редно заради едно-единствено прегрешение при изключителни обстоятелства самураят да бъде лишен от благоволението на своя господар.

— Казаха, че не — поясни Хирата. — Когато извършват обход, стражите се движат по двама. Всеки от тях има партньор, който да потвърди сведенията му. При всяко дежурство патрулиращите двойки са различни. Макино е направил необходимото, за да предотврати евентуална конспирация срещу себе си.

Дъвчейки оризова питка, Сано кимна в знак на съгласие.

— И нещо повече — продължи Хирата. — Макино е имал стражи, които са охранявали и личните му помещения. Те заявиха, че снощи там не е имало никого, освен четиримата…

— И те са…?

— Съпругата му Агемаки, наложницата му Окицу, гостът му, чието име е Кохейджи, и Тамура, главният му васал.

— Хората, които видяхме тази сутрин — уточни Сано.

— Системата за охрана на Макино не се е прилагала във вътрешността на личните му помещения — продължи Хирата. — Персоналът му ме уведоми, че е обичал уединението. За тези четиримата не е имало човек, който да ги проверява. Препоръчвам да ги разпитаме.

— Добре. Но междувременно да си намерил някакви други улики, оставени от нечие нежелано присъствие?

— Не ми провървя. Отпечатъците от стъпки отвън пред кабинета на Макино свършваха при ръба на градината. Нямаше нищо, което да подскаже как натрапникът се е промъкнал в имението… или как е излязъл, след като си е свършил работата.