Лора Роуланд - Цуамоно

— Човек, който би имал изгода от смъртта му — отвърна Янагисава, след което се втренчи недвусмислено във владетеля Мацудайра.

Мацудайра отвърна на погледа му, явно отвратен от загатнатото обвинение, макар че в реакцията му нямаше изненада — той бе очаквал подозренията да се насочат към него в момента, в който бе чул във връзка със смъртта на Макино да се споменава думата „убийство“. Двамата старейшини, съюзили се с владетеля Мацудайра, седяха като окаменели. Поддръжниците на Янагисава видимо тържествуваха от спечеленото преимущество. Хирата потисна желанието си да си поеме рязко въздух. Шогунът се озърна слисан. Всички, с изключение на него, знаеха, че дворцовият управител искаше да припише убийството на Макино на своя противник. Успееше ли, той и неговата фракция щяха да спечелят решаващо влияние над шогуна и да управляват Япония без съперници във властта. Сърцето на Сано заби учестено от връхлетялата го тревога.

— Преди да решим кой е убил Макино, ни трябват доказателства — заяви владетелят Мацудайра, бързайки да парира нанесения му от Янагисава удар. — Сосакан сама, какво друго откри на местопрестъплението?

Сега Сано се почувства оръжие в ръцете на владетеля Мацудайра, което не му се нравеше повече от това да обслужва интересите на Янагисава. Всеки от тях търсеше подкрепата му и това сериозно го обезпокои.

Корумпираният дворцов управител се бе възползвал от дългогодишната си сексуална връзка с шогуна, за да се сдобие с настоящия си висок пост и се държеше на върха, като отстраняваше или убиваше съперниците си. Беше забогатял от пренасочване на средства от хазната на Токугава и употребата им за лична изгода. Беше се отнасял към Сано като със съперник до момента, в който преди около три години двамата бяха постигнали съгласие за примирие. Но Сано знаеше, че това примирие щеше да трае само докато бе удобно за дворцовия управител.

Владетелят Мацудайра бе по-благородният от двамата — мъдър, човечен управник на гражданите в предоставената му от Токугава провинция и непримирим враг на корупцията в бакуфу. Той имаше повече право да управлява от Янагисава, защото бе член на клана Токугава. Липсваше му обаче наследственото право да оглави режима, макар че бе по-умен и по-силен от своя братовчед. И Сано знаеше, че владетелят Мацудайра бе също така безмилостно амбициозен като дворцовия управител. Властта нямаше да облагороди характера му. Сано ненавиждаше мисълта за кръвопролитие единствено в името на поредния корумпиран властник, който да управлява Япония задкулисно. В момента обаче честността го принуждаваше да играе от страната на владетеля Мацудайра.

— Сред завивките на главния старейшина намерих скъсан ръкав от женско кимоно.

— Жена? — напрегнатата поза на владетеля Мацудайра издаваше непреодолимото му желание да забърка и другиго в убийството. — Била е с Макино предишната вечер?

— Поне така изглежда — отвърна Сано въпреки неохотата да съдейства на владетеля Мацудайра. — На ръкава имаше петно, доказващо скорошен сексуален акт.

Шогунът присви очи от усилие да проумее същността на разговора. Дворцовият управител посрещна с гримаса доказателството, което отклоняваше подозренията от съперника му. Владетелят Мацудайра си отдъхна. Той каза:

— В такъв случай може тя да е убила Макино.

— Най-малкото е имала тази възможност — уточни Сано.

В съзнанието му изникнаха въпроси относно владетеля Мацудайра. Възможно ли бе той да е замесен в убийството, макар че на този етап отсъстваха всякакви уличаващи го доказателства?

— Значи тази жена е заподозряна в убийството — обърна се дворцовият управител към Сано, но гневният му поглед към владетеля Мацудайра вещаеше следваща атака. — Можеш ли да ни кажеш коя е тя?

— Със съжаление трябва да заявя, че разследването ми не е напреднало толкова.

В очите на Янагисава проблесна задоволство.

— Значи още не си установил дали тя е убила Макино.

— Така е.

Сано почувства, че отговорът му го разграничава от лагера на владетеля Мацудайра и го поставя в лагера на Янагисава. Хирата наблюдаваше противниците заинтригуван, сякаш виждаше незримите им редици, които тласкаха Сано ту напред, ту назад.

Владетелят Мацудайра се изсмя насила, виждайки как надмощието преминава в ръцете на врага му.

— Но сосакан сама не е доказал, че тази жена е убила Макино — „Нито че съм го сторил аз“, се четеше в погледа му, с който обгърна присъстващите в помещението.