Лора Роуланд - Цуамоно

— А-а — реагира шогунът със съмнение. — Може би сосакан сама има да докладва още нещо, което би хвърлило светлина върху въпроса.

Двамата с владетеля Мацудайра се приведоха към Сано и впиха в него изпълнени с очакване заплашителни погледи. Сано си даде сметка, че бяха твърде находчиви и предпазливи, за да продължат атаките си един срещу друг, без да са чули всички факти. Всеки от тях искаше Сано да каже нещо, което да облагодетелства него и да уличи врага му… или някой друг. Сано видя как бъдещето можеше да зависи от неговия отговор. Но за него нямаше друг избор, освен истината.

— На този етап не разполагам с повече улики, ваше превъзходителство — заяви той.

Владетелят Мацудайра и дворцовият управител изпънаха гръб — никой не искаше гласно да изрече пряко обвинение, което по-късни улики биха могли да опровергаят. Сано видя как Хирата и старейшините си отдъхнаха с облекчение. Той самият издиша с лекота, докато си представяше как двете вражески армии се оттеглят от бойното поле. Но сблъсъкът между противниците бе усилил подтика към война.

— Ти трябва… ъ-ъ… да изпълниш молбата на Макино сан да отмъстиш за смъртта му — нареди шогунът на Сано.

— С ваше позволение ще продължа разследването си — каза Сано.

— Имаш го — отсече шогунът. — Действай незабавно.

— Ваше превъзходителство — обади се дворцовият управител, — това е изключително важно разследване. Затова ще го надзиравам и ще се погрижа сосакан Сано да направи всичко необходимо за неговия успех.

— Както желаеш — отвърна шогунът, винаги готов да се съгласи със своя любовник.

Тревога връхлетя Сано. От опит знаеше, че Янагисава бе способен да преиначи всякакви факти за лична изгода. Под негово ръководство разследването щеше да представлява не толкова дирене на истината, колкото оръжие, с помощта на което да обвини и унищожи Мацудайра.

В очите на владетеля Мацудайра проблесна осъзнаване на тази неизбежност.

— В случай на убийство на вишестоящ служител от режима на Токугава разследването трябва да бъде ръководено от член на клана. По тази причина този, който ще осъществи надзора, съм аз, а не почитаемият дворцов управител.

— Много добре — отстъпи шогунът пред братовчед си, за когото Сано знаеше, че буди у Токугава Цунайоши страх и едновременно с това възхищение.

Върху лицето на Янагисава се изписа безпокойство. Самият Сано не посрещаше с по-голяма охота решението за надзора на владетеля Мацудайра, отколкото на дворцовия управител. Една битка за оцеляване би могла да доведе до компромис в принципите и на най-почтения човек. Подтикван и заплашван, владетелят Мацудайра бе способен също като Янагисава да пожертва справедливостта и да използва разследването, за да си разчисти сметките със своя враг.

— Почитаемият владетел Мацудайра няма опит в разследвания — изтъкна Янагисава, — докато аз разкрих убиеца на императорския министър преди три години. Любителите трябва да стоят настрана и да оставят вещите в занаята да си вършат работата.

Той и Сано бяха разрешили този случай заедно, но Янагисава си бе приписал всичките заслуги.

— Може би си прав — каза шогунът, обзет от колебание.

Владетелят Мацудайра изгледа сърдито Янагисава заради уязвеното си достойнство.

— На риск са изложени интересите на клана Токугава — заяви той. — Само един Токугава притежава качествата да ги защити.

— Така е — потвърди хрисимо шогунът.

— Извинете, почитаеми владетелю Мацудайра, но аз браня успешно интересите на Токугава от години — възрази рязко Янагисава. — А приятелството ми с главния старейшина Макино ми дава правото да се погрижа желанието му да бъде изпълнено. Вие, от друга страна, нямате причини да се вълнувате за възмездието, което трябва да застигне неговия убиец.

— Вашите чувства към Макино ще повлияят на преценката ви — възрази владетелят Мацудайра с рязък глас и пламнало от гняв лице. — Не сте в положение, от което да ръководите разследването честно и безпристрастно. За разлика от мен.

Разкъсван между братовчед си и дворцовия управител и притеснен да не обиди, когото и да е от двамата, накрая шогунът разпери ръце и се обърна към Сано:

— Ти реши кой да те надзирава!

Сано бе ужасен, че шогунът бе стоварил отговорността за решението върху плещите му. На лицата на дворцовия управител и владетеля Мацудайра се изписа недоволство от неуспеха им да уговорят шогуна и от решението му той да постави съдбата им в ръцете на един нисшестоящ. Те втренчиха в Сано гневни погледи, в които се таеше заплаха.