Лора Роуланд - Цуамоно

Очевидно вече знаеше, че Сано бе обявил Макино за жертва на убийство и че шогунът бе заповядал разследването да продължи. Хирата, Ибе и Отани се помолиха кратко над ковчега и запалиха тамян. Тамура се поклони на Ибе — представителя на дворцовия управител Янагисава, който бе господар на неговия господар, и пренебрегна Отани — човека на владетеля Мацудайра.

— Съжалявам, че се натрапвам по време на поклонението, но негово превъзходителство заповяда да действам незабавно — обясни появата си Сано. — Трябва да говоря със съпругата на главния старейшина Макино.

Тамура свъси вежди:

— Едва ли бихте поискали от една вдовица да пренебрегне дълга си да посрещне колегите на своя съпруг.

Вдовицата изрече едва чуто:

— Няма нищо… Трябва да изпълня нареждането на сосакан сама.

Неувереният й глас бе толкова тих, сякаш стигаше до Сано от много далеч. Тя се изправи тъй грациозно, като че тялото й бе от гъвкава плът без кости, и се приближи плавно до Сано, все едно нозете й под влачещата се по земята роба изобщо не докосваха пода. Сано се обърна към Тамура:

— С теб ще разговарям по-късно. А къде са наложницата на главния старейшина и гостът му?

— Не зная — отвърна Тамура с преднамерена невъзмутимост. — Някъде в имението.

— Намери наложницата и госта и ги разпитай — нареди Сано на Хирата, след което попита вдовицата: — Има ли къде да поговорим насаме?

Тя кимна, свенливо свела поглед.

— Ще ви заведа, ако ме последвате.

Хирата пое към вратата. Ибе и Отани му препречиха пътя с непреклонно изражение.

— Този подход на „разделяй и владей“ отиде твърде далече — заяви Отани.

— Вие се опитвате да избегнете нашия надзор, като водите твърде много разговори едновременно.

Подозрението на Ибе към Сано го съюзи с представителя на противниковия лагер.

— Длъжен сте да провеждате разпитите един по един — обади се й Отани, — за да можем да присъстваме.

Ибе кимна. Хирата хвърли поглед към Сано, който си даде сметка, че ако направи онова, което надзираващите искаха от него, щяха да продължат да диктуват всеки негов ход. Достатъчно лошо бе, че дворцовият управител и владетелят Мацудайра се опитваха да контролират разследването му, тъй че Сано отказа да се подчини на лакеите им.

— Ще провеждаме разпитите едновременно — заяви той. — Това е окончателното ми решение.

Отани и Ибе го изгледаха гневно.

— Ще уведомя почитаемия дворцов управител, че оказвате съпротива на назначения от него надзор.

— Действайте — отвърна Сано. — Аз пък ще кажа на него… и на владетеля Мацудайра… че двамата възпрепятствате успешния ход на разследването.

Двамата взеха да мигат, обзети от нерешителност и страх от господарите си.

— Аз ще ви придружа — заяви Отани на Сано.

— А аз ще отида с Хирата сан — реши Ибе.

— В края на деня искам пълен отчет на резултатите, които не съм проследил — каза Отани.

— Аз също — добави Ибе. — И се постарайте да не изпускате нищо.

Хирата и Ибе тръгнаха заедно. Докато следваше с Отани вдовицата по коридора, Сано изпита задоволство, че бе успял да се наложи над копоите си, но го измъчваше главоболие. Вдовицата ги въведе в по-малка и празна приемна. Покани ги с жест да седнат на почетното място пред нишата с написани на свитък стихове и голи, поставени в черна ваза клонки. После коленичи и зачака смирено. Сано и Отани седнаха.

— Искрени извинения, че се наложи да прекъсна поклонението на съпруга ви и ви натрапих присъствието си, госпожо Агемаки — започна Сано.

Той разпозна името на една принцеса от „Приказка за Генджи“ — известния роман на императорския двор, написан преди около шест века. Вдовицата на Макино излъчваше някаква царственост и изисканост, което правеше името особено подходящо за нея.

— Но обстоятелствата ме оставиха без избор. Със съжаление трябва да заявя, че съпругът ви е бил убит — Сано й обясни за писмото на Макино. — Шогунът ми нареди да удовлетворя желанието на мъжа ви да предам убиеца на правосъдието и да отмъстя за смъртта му. Сега се нуждая от помощта ви.

Агемаки кимна, вперила поглед в него изпод сведените си клепачи.

— Заради обичния си съпруг… ще ви помогна с радост.

— В такъв случай ще ви помоля да отговорите на няколко въпроса.

— Добре.

— Доколкото разбрах, живеете в личните помещения на Макино сан. Това отговаря ли на истината?

— Да — прошепна в отговор Агемаки.

— Бяхте ли там в нощта на смъртта?

— Да… бях там.