Лора Роуланд - Цуамоно

— Кое е семейството ви? — попита Сано, заинтригуван от нея.

— Фамилията Сенге. Васали са на владетеля Торий.

Сано познаваше този клан като голям и почитан, а владетеля Торий — като даймио на провинция Иуаки в Северна Япония.

— Имате ли деца от главния старейшина Макино?

Агемаки въздъхна.

— Със съжаление трябва да отговоря отрицателно.

— Какво ще правите сега, след като съпругът ви е мъртъв? Ще се върнете ли в семейството си?

Сано се съмняваше, че кланът на Макино, който бе прословут със своята корист и себичност, щеше да издържа вдовица от един кратък брак, която не разполагаше със силни политически връзки.

— Не. Родителите ми починаха, а близки роднини нямам. Ще остана тук, докато приключи официалният траур. После ще живея в една вила сред хълмовете край Едо, собственост на съпруга ми. Той ми я завеща заедно с приличен доход, който да ме осигури.

Детективските инстинкти на Сано са разбудиха.

— На колко възлиза издръжката?

— Петстотин коку на година.

Изрече го така, все едно споменаваше някаква незначителна сума. Може би не си даваше сметка, че споменатата цифра съответства на годишната цена на ориза, необходим за изхранването на петстотин души — състояние, достатъчно голямо да й обезпечи благоденствие до края на живота й. Но Сано бе виждал вилата на Макино — разкошна къща, заобиколена от красива гора, с изумителна гледка. Дори и една дама, невежа във финансите, щеше да си даде сметка за действителната стойност на едно такова наследство.

— Кога разбрахте, че съпругът ви е оставил този имот и издръжката?

— Показа ми документа още на другия ден след сватбата.

Значи е знаела много време преди Макино да умре. Завещанието не бе неочакван и неподозиран късмет. Не беше изключено Агемаки много отдавна да е взела решение, че предпочита свободата и наследството пред брака с един грохнал съпруг. И може би ги е спечелила, убивайки онази вечер Макино. При все това липсваха доказателства, а и Сано имаше да разследва и други заподозрени.

— Това е всичко засега — каза той на Агемаки.

Докато двамата с Отани вървяха по пътеката от личните помещения на Макино към главната къща, Отани каза:

— Жената не изглежда способна да извърши убийство. Изглежда искрено опечалена заради смъртта на Макино. И ако е виновна, нямаше да ви каже за наследството. Дори и една невежа съпруга трябва да знае, че подобен факт ще насочи подозренията към нея.

— Истина е — каза Сано, макар че според него една умна жена би поднесла доброволно информация, която той и бездруго рано или късно щеше да открие. Откровеността й можеше да бъде преднамерена, за да го накара да я смята за невинна.

— Какво следва? — попита Отани.

— Време е да поговорим с главния васал на Макино.

— По-добре се постарайте от Тамура да научите повече, отколкото от вдовицата. Бяхте толкова мек с нея, че и да е виновна, нямаше как да изтръгнете признание. Разговорът с нея си беше чиста загуба на време.

Тонът му намекваше за гнева, който владетелят Мацудайра щеше да изсипе върху сосакан сама, ако не успееше да докаже, че някой друг бе виновен за убийството, при това скоро.

Сано обаче се надяваше да не е така заради нещо, което Отани, изглежда, не осъзнаваше. Агемаки не бе проявила и най-малкото желание да разбере как бе починал съпругът й. Може би бе твърде свенлива и затворена, за да попита. Може би вече знаеше, защото информацията бе изтекла от двореца и бе стигнала до дома й. Или пък не й бе нужно да пита, защото разполагаше със сведения от първа ръка за случилото се с главния старейшина Макино.

След продължително дирене из имението на Макино Хирата откри наложницата и госта на дома в едно помещение, обзаведено като зала на театър кабуки 6 6 Класически японски театър с пищни костюми и стилизирана актьорска игра. Възниква в началото на XVII в. Включва музика и танци, основава се на популярни легенди и всички роли се изпълняват от мъже — Б.пр. .

Наклонена плоскост покрай една от стените водеше до сцената — платформа, оградена от двете страни с колони, които поддържаха сводест таван. От него се спускаха раирани завеси, ограждащи платното в дъното на сцената, върху което бяха изрисувани вълни. Щом влязоха в помещението, Хирата и Ибе — представителят на дворцовия управител Янагисава — завариха красивия млад мъж и хубавата наложница под сцената в двата противоположни края. Хирата усети, че бяха застанали така, след като бяха чули, че двамата с Ибе идват. Обгръщаше ги особена атмосфера на потайност.