Лора Роуланд - Цуамоно

— Кохейджи сан? — попита Хирата.

Младият мъж се поклони. Този ден той бе облечен в строги нюанси на синьото, подходящи за погребална церемония.

— Аз съм — каза той с напрегната усмивка, откриваща за момент здрави бели зъби.

Хирата отмести поглед към момичето.

— Окицу?

Тя се поклони безмълвно, със сведен поглед. Ръцете й попипваха нервно пояса в мораво и сиво, пристягащ кимоното й в по-светли багри. Хирата се представи и после каза:

— Аз помагам на сосакан сама да разследва смъртта на главния старейшина Макино. Длъжен съм да помоля и двама ви да ми съдействате в събирането на сведения.

— На ваше разположение сме — заяви Кохейджи с жест, илюстриращ готовността му, ако е необходимо, да даде всичко от себе си, за да помогне на Хирата.

Наложницата се поклони ниско, сякаш й се искаше да потъне в пода. Прекрасните й очи бяха широко отворени и изпълнени със страх.

— Ей, чух, че главният старейшина Макино е бил убит — възкликна Кохейджи. — Истина ли е?

— Да — Хирата се питаше дали младият мъж нямаше по-особена причина вече да знае за случилото се.

Но напрегнатостта на Кохейджи не означаваше непременно, че бе замесен в убийството. Който и да е — виновен или не — би се чувствал напрегнат, ако е принуден да отговаря на въпроси, свързани с престъпление, което се наказва със смърт.

— О-о! — Кохейджи се поколеба, докато осмисляше новината. — Може ли да попитам как е умрял главният старейшина?

Хирата си помисли, че Кохейджи бе твърде нетърпелив да разбере какво се знаеше до момента.

— От насилствена смърт — отвърна той преднамерено неопределено.

Първоначално Кохейджи сякаш се канеше да настоява за по-обстойно обяснение, но после промени решението си.

— Имате ли представа, кой е убиецът?

— Аз ще задавам въпросите — заяви Хирата. — Като начало — кой сте вие?

— Актьор от школата кабуки и звезда на театър „Накамураза“ — отвърна Кохейджи. — Не ме ли познавате?

Окицу впери в него изпълнен с възхищение поглед. Ибе се облегна на платформата с отегчено изражение. Хирата отвърна:

— Съжалявам, не гледам много пиеси. Какви бяха отношенията ви с главния старейшина Макино?

— Той бе мой покровител — отвърна Кохейджи.

Хирата знаеше, че богатите почитатели на кабуки често даваха пари и подаръци на любимите си актьори.

— Какво сте правили в имението в нощта на смъртта на главния старейшина?

— Той ме нае да изнасям частни представления за домочадието му. Живея тук вече… о-хо… близо година.

„Колко удобно и доходно положение“, помисли си Хирата. Макино бе проявил удивителна щедрост към своето протеже въпреки репутацията си на скъперник. Но Хирата се запита защо Макино, който бе толкова загрижен за сигурността си, бе приел Кохейджи в своя дом, след като актьорите бяха известни като безскрупулни използвачи.

— Какво сторихте, за да заслужите честта да получите подслон в къщата на главния старейшина Макино? — попита Хирата.

Предпазливост помрачи нахаканото изражение на Кохейджи.

— Бях негов приятел.

Хирата изгледа скептично актьора, тъй като не приятелството бе обичайната причина един мъж да желае присъствието на красив младеж близо до себе си през нощта.

— Бяхте ли и негов любовник? — попита Хирата, припомняйки си разранения анус на Макино.

— О, не — отвърна Кохейджи, но когато Хирата го изгледа с подозрение, побърза да добави: — Макино не практикуваше любов с мъже. Нито аз. Между нас никога не е имало секс.

Докато Хирата си казваше, че получените отрицателни отговори бяха повече от желаното, изведнъж откъм Окицу се разнесе неясен звук. Тя затисна уста с ръце, а очите й изхвръкнаха от тревога заради неволния звук, който бе издала. Това означаваше ли, че според нея актьорът лъжеше?

Кохейджи по всяка вероятност бе прочел мислите на Хирата, защото заговори припряно, опитвайки се да се защити:

— Е, може и да не изглеждам като човек, който главният старейшина би избрал за свой приятел, но понякога той се отегчаваше от останалите си познати. Обичаше да пийва с мен и да разговаря за театър вместо за държавни дела. За него това бе приятно разнообразие.

Кохейджи се премести така, че скри Окицу от погледа на Хирата. Предложеното обяснение не прозвуча особено убедително за Хирата. Дали Кохейджи не бе проникнал в Макино по време на сексуален акт онази вечер и не бе причинил аналното охлузване? Може би впоследствие между тях бе избухнала свада, довела до смъртта на Макино? Какво разочарование само, ако Кохейджи се окаже убиецът! Според оценката на Хирата актьорът бе невзрачна фигура, един жалък опонент. Но въпреки това бе длъжен да проведе щателно разследване на Кохейджи, каквото Сано очакваше. Трябваше да се подчинява и на най-дребните му желания или да затъне още по-дълбоко в безчестието.